И пак е декември, две години от онзи паметен ден, един ден след рожденият му ден, в който той й писа. Даже и не беше си мечтала за това да общува с него. Две години преди онзи паметен декември го беше видяла за първи път. Любов от пръв поглед - нима съществуваше? Беше чела много за такава любов, беше гледала филми, но дори и не предполагаше, че някога ще изпита това чувство – чувство на обладаване, на жадуване, на очакване, на копнеж да го вижда, да говори с него, да го усеща, да го чувства дори и от разстояние. Мечтаеше да бъдат заедно и да правят онези простички неща, които правят влюбените - да се докосват, да се сливат в страстни целувки и не само. Мечти присъщи за всеки влюбен, може би, но при нея беше за първи път. Изпитвала ли бе любов преди това? Не - всичко беше просто заместител на любов. Беше водена от онзи страх от самотата, който те принуждава да намериш човек до теб, за да не си сам. И въпреки всичко тя беше сама – сама сред тълпата и душата й бавно умираше в очакване на ...