Честно, не се ли събуждаме по задължение?
Поредния фас беше смачкан в пепелника. Поставих се на негово място - животът, ежедневието, всичко, те взема, смачква те, но ти си гений (никой не го знае освен теб) и продължаваш напук да димиш.
Димът се разля във въздуха и закри част от екрана на лаптопа.
Бирата беше горчива. Жените не са "курви", само моята. Винаги съм го вярвал. Продължаваш да пиеш, ежедневието продължава също - понеделник, сряда, петък и неделя. Когато пиеш знаеш, че е така, че светът навън не се е променил, че той върви по същия път, но имаш чувството, че точно сега поне не те стиска за гушата. Обикновено хората пият с тази идея.
Седях в три сутринта и пушех поредната цигара. Мислех си за момичето, с което се запознах вчера. Защо ми даде телефонът си въобще? Я...
Цигарите свършиха. Имах малко бира...трагедия. Бедните дни на богатия на трагедии, мъка и тъга... блатото на отчаянието, в което се търкаляш като в кална локва и знаеш, че не можеш да се удавиш, но не можеш и просто да станеш и да се изтупаш.
Гагарин въобще не е бил прав. Земята е ад. Сигурно е бил пиян, докато е гледал в илюминатора.
700 хиляди души живеели с под сто лева на месец у нас. Бедните си остават бедни, богатите стават по-богати. Горките - обречени да умрат като кучета. Но сами сме виновни: ние българите дори цигара отказваме на непознат, такива гадняри сме. Не ми се коментира азиатско-турския патриархално-дебилен подход към жените. И отношение. Всеки казва "не сме ние такива, Животът е така". И готово - вината от твоите плещи е свалена, а ти продължаваш да си кретен. А "животът" е такъв, какъвто ние го направим.
Мъжете и жените мастурбират, а църквата продължава да твърди, че това е грях... Боже, кога ще ги модернизираш тия? Иначе да чукаш малки момченца е обичайно в Рим. Я...
Събуждаш се, но не знаеш защо. Често знаеш, де, за да идеш на шибаната си работа, например. Или да изведеш кучето и после да заведеш детето на училище, а то, милото, знаеш си го - глупаво е, пак ще се върне с някоя двойка...
Проблемът на събуждането е, че се събуждаме по задължение, а не за да изживеем поредния ден от живота, за който мечтаем. Така че, какво толкова, ако утре не се събудя?
Най-тъжното нещо за Човека е да осъзнае, че не е специален, че Светът продължава, дори утре него да го няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чарли Всички права запазени
