Поредния фас беше смачкан в пепелника. Поставих се на негово място - животът, ежедневието, всичко, те взема, смачква те, но ти си гений (никой не го знае освен теб) и продължаваш напук да димиш.
Димът се разля във въздуха и закри част от екрана на лаптопа.
Бирата беше горчива. Жените не са "курви", само моята. Винаги съм го вярвал. Продължаваш да пиеш, ежедневието продължава също - понеделник, сряда, петък и неделя. Когато пиеш знаеш, че е така, че светът навън не се е променил, че той върви по същия път, но имаш чувството, че точно сега поне не те стиска за гушата. Обикновено хората пият с тази идея.
Седях в три сутринта и пушех поредната цигара. Мислех си за момичето, с което се запознах вчера. Защо ми даде телефонът си въобще? Я...
Цигарите свършиха. Имах малко бира...трагедия. Бедните дни на богатия на трагедии, мъка и тъга... блатото на отчаянието, в което се търкаляш като в кална локва и знаеш, че не можеш да се удавиш, но не можеш и просто да станеш и да се изтупаш.
Гагарин въоб ...