В края на 90-те години Търговище не беше така пуст и изоставен от младите хора. Това важеше особено за крайните райони и квартал „Запад - 3”, където все още кипеше живот и ставаше нещо. Построени за нуждите на местния военен завод, 11-те панелни блока бяха дом предимно на работници и техните деца, като нито едните, нито другите бяха пример за образцов и благочестив живот и неслучайно кварталът им беше известен сред останалите им съграждани като „Дивият Запад”.
В неработни дни като днешния „Дивият Запад” винаги се активизираше. Примамени от приветливото пролетно слънце и необичайно високите за началото на април температури, народът излизаше от невзрачните си жилища. Някои от мъжете се събираха на групички на дървените пейки пред входа, на масичките на кварталното магазинче или в местната кръчма, където обсъждаха надълго и нашироко политическите партии, после българския футбол, а сетне пак партиите. Други от тях прекарваха часове под старите си руски автомобили, опитвайки се да отстранят ...