3.10.2013 г., 22:13

Чик чирик

955 0 3
5 мин за четене

ЧИК ЧИРИК

Приседнаха…

В ъгъла…

Настрани от хората…

Двама…

Побелял, олисял, попрегърбен…

И посребряла, потъмняла, причерняла...

И се гледаха…

И мълчаха…

И поръчаха…

И отляха - за „Бог да прости”…

И отпиха...

Беше си дошла…

Да си изпрати мъжа…

На оня свят…

Че той…

На тоя не издържа…

Някога…

По онова време…

Той и мъжът й работеха заедно…

Тя идваше често в ателието…

Хубава беше!

И се казваше Елена!

Идваше, присядаше, заговаряше…

Сипеше думи…

Чуваше се песен!

Не говореше жена…

Чуруликаше славей…

Та тогава я прекръсти…

 Викаше и…

-Чик чирик!

 -Чик чирик!

Беше още млада…

Беше даскалица!

Учеше децата…

На другите…

Свои още нямаше…

И настъпи новото време…

И настъпиха промени…

И закриха училището…

И я преместиха в друго…

Закриха и него…

И обикаляше и тук…

И обикаляше и там…

И при тези, и при онези…

И все едно…

Чик чирик - без работа…

И в ателието…

Де работеше мъжът й…

И там…

И там се нещо промени…

И там без работа останаха…

А бяха майстори!

От класа!

И помръкна живота…

И посивя…

И помътня…

И тя не издържа…

Замина!

Някъде…

Отпиха…

Проговориха…

Как е тоя, как е оня…?

Жив ли е тоя, жив ли е оня…?

Къде е тоя, къде е оная…?

И поръчаха пак…

Той замълча…

Нямаше какво да каже…

Всичко се виждаше….

Беше побелял..

Беше посребрял…

Беше ужким живял…

Тя продължи…

Къде е била толкоз години…

Де е по света скитала…

Де е работа търсила…

Що е правила…

Как е живяла…

Как е слугувала…

Как е болни гледала…

Как е подове мила…

Как е жилища чистила…

Как е пазарувала…

Как е готвила…

Как е прала…

Как я заглеждали…

Как я опипвали…

Как я питали …

Защо е дошла?

Каква е била?

И не вярвали!

Ни че тя такава е била…

Ни че мъжът и такъв е бил…

Тя говори…

Тя разказва…

Гласът и не пее…

Гласът и плаче…

Пред него не е Чик чирик…

Пред него не пее славей…

Пред него плаче слугиня…

И е навел глава…

И гледа в чашата…

И му иде да вие, да вие…

Уши да запуши…

Да не чува…

Че очите…

И притворени, и замъглени…

Виждат  Елена…

Виждат  богиня…

А ушите дочуват:

-Бях слугиня…

-Бях слугиня…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гласът и не пее,гласът и плаче.Какво друго може да се каже.Майстор, невероятен майстор на разтърсващи разкази.Поздрави Иван!
  • Толкова много съумяваш да изразиш чрез възможно най-краткия текст!
    Майстор си на късия, вълнуващ разказ! Браво!
  • Че очите…
    И притворени, и замъглени…
    Виждат Елена…
    Виждат богиня…
    ...
    ТЯ, Единствената,
    принцеса остава в живота докрая!!!

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...