Чико Чиков папарак

Вече 3 часа Чико преглеждаше днешните заглавия. Във всички вестници едно и също.  Сензационни заглавия нямаше и днес.

„Две баби изнасилили деветдесет и четири годишен  пенсионер  и след това го смляли на кайма, съгласно новия стандарт „Родни Балкани”.

„Трима тийненджери обезчестили  класната, седмица преди да излезе в пенсия”

„Пешо Мокрото осъден на смърт, минал на червено.”

„По ул. Витошка  нови дупки, старите вече не са дупки, а кратери.”

„Певец си сложи нови цици заради палав любовник”.

„Албания разпердушини  френски гета около  Тирана.”

 „Хлябът поскъпва с тридесет процента заради сушата”.

„ Цената на олиото се вдига  с четиридесет и осем процента заради наводненията, причинени от продължителните валежи над страната”.

В рубриката „ретро”, Иван и Андрей разказваха за първата си среща с Ути.

„Интервю с баба Ванга от отвъдното разкрива тайните на цената на руския  газ”.

„Телевизионерката Маша забърка страхотна каша”. (следва рецепта на кашата)

„Пепи от Стара ТВ с нова прическа”.

Архивите разказват: „Николета заби маратонец”, „Министър без портфейл си носи комисионните в джоба”.

„Нов посланик в Танганайка, старият изяден от безпризорните лъвове по главната улица на столицата”.

„ Новата брадърка Цона показа гъз в сладкарница. Снима  сесия на вересия”.

„Наглите” въдворени на ”Елените”. Без право на обжалване”.

„Жоро Каскета продава апартамента си в Централния софийски затвор. Напълно мебелиран от  „Домко”, „Айко” и „Техносук”.

„Габровка – новото лице на „Стани богат”.

Чико хвърли вестниците и се замисли. Почеса се енергично по тила. Вече втора седмица учеше журналистика и фотография. Засега не му се отдаваха доброволно. Трябваше да измисли нещо сензационно. Но какво? Там беше въпросът. Реши да заложи на случайността, нарами фотокамерата и другите такъми и тръгна.

          Най-напред мина през Женския пазар. Тук днес нямаше роми. Никой не продаваше цигари контрабанда. Селяни от околните села продаваха плодове и зеленчуци, по избор. Цените бяха архивни, между петнадесет стотинки и един лев. А копърът, джодженът и магданозът при баба Фроса бяха по 2 стотинки. Навярно беше 1-ви април.  Чико направи няколко снимки, взе интервюта от шопи и шопкини и продължи към "Св. Неделя". Тъкмо приближаваше Синагогата и хоп, Киркор и Гарабед излизат оттам с малки шапчици на главите. Това си беше баш сензация. Чико веднага  фокусира и направи няколко потресающи  снимки. Щрак. Щрак.

Пред Халите имаше огромна тълпа. Всички чакаха „новите” стари кренвирши. Нищо интересно.

          Чико беше обхванат от ужас. Беше похващал много занаяти и винаги беше на върха. Нима щеше да се провали точно сега, когато обществото очакваше толкова много от него. Чико Чиков не можеше да допусне такова нещо.

          Направи хубава разходка из града. Набеляза няколко обекта и зачака нощта. Тя беше по-мъдра от утрото.

          Звездите на „Кючек Палас”  излязоха от служебния изход на  „Чалга сити” и се запътиха към къщите си в Суходол. Чико проследи Жужа Затварячката, увисна на стрехата на фургона, левият крак - увит около гръмоотвода и щом звездата започна да се съблича, защрака  с чисто новия си апарат „Смена2”. Жужа свали икономичната си пола. Щрак. Свали бодито. Щрак. Хвърли циците на дивана. Щрак. Събу прашките. Щрак. И оная му работа провисна до колената, като салам на „Меки”. Да бе, да, меки! Щрак. Чико за малко щеше да изпусне камерата при тази тъжна гледка. Това беше най-сексапилната и желана „певица” на годината. Наркобарони, мастити производители на макарони, представители народни и защитници природни се надпреварваха да ù правят безумно скъпи подаръци, коли, вили, яхти, бижута на „Тропар”, а един ù подари даже истински родопски хлопатар. Щрак, щрак.

          Чико се качи на колата и бързо запраши към Бояна. Там живееше с мъжа си „плеймейтката” Стойка. Той беше богат като Крез, а тя доскоро пасеше козите  на отсрещния баир.

Папаракът Чиков се покатери на тополата, залюля се на един клон и скочи на балкона, скри се зад  чадъра и зачака. Двамата седяха на дивана. Той беше бос и по гащи. Пилеше между пръстите си. Щрак. И  хвърляше на пода черните барабонки, които излизаха като стружки  от чугун. Щрак. Стенли (разбирай Стойка) опъна ластика на боксерките му. Щрак. Направи гримаса, като че ли беше влязла в клетката на лисиците в зоологическата градина. Щрак. Удари я силна кисело-горчива ароматна смрад  на запартъци. В хола на тузарите замириса на сероводород. Той надигна лявата си кълка и безшумен,  безцветен газ от ”Северен поток”  заля холната гарнитура, внесена от  Исландия.

          В този момент на вратата се почука и в хола влезе камериерката. Щрак. Поднесе на домакините кафето с френски коняк. За благодарност Ташо вдигна   дясната си кълка и със  звучна пръдня, като ударна вълна, едва не повали камериерката върху кашоните, натрупани в средата на хола. „Какво зяпаш ма, селянко” - изкрещя нежно елитната дама и си вдигна полата, за да се почеше енергично по корема и околностите. Щрак. Камериерката тихо се измъкна от хола. Беше свикнала и на по-грубо отношение. Отиде в кухнята и първата ù работа беше да успокои готвачката, че шефовете днес са в добро настроение. Елитът на България беше това, не е шега работа.

          Чико реши, че тук няма повече хляб. Подкара колата към Симеоново, където имаше среща с колеги в едно емблематично заведение. Захо, Зоро и Зъмбата го чакаха вече цял час и се бяха наквасили порядъчно. Чико се тръшна на пластмасовия стол и моментално се озова на пода с раздрани панталони, от които срамежливо надничаше маймунският му задник. Стана, изпсува звучно, изкара ризата извън панталоните, та да прикрие единственото, което му беше останало от маймунските години.

          Когато си поръча втората лимонада, колегите му вече хъркаха на масата. Изпи я набързо, натовари ги в трабанта, който неотдавна беше купил от един бивш министър и ги закара директно в редакцията. Веднага се обади в домовете им, за да информира близките и роднините, че се е наложило да заминат спешно за провинцията.

          Сутринта, когато се събудиха по бюрата в редакцията, ги блъскаше страшен махмурлук. Написаха надве-натри  заплануваните статии и легнаха в дежурната стая да си доспят. Материалите бяха поели към редакторите в срок. Те хъркаха с чувство за изпълнен дълг.

          Чико Чиков се прибра вкъщи. Взе един хладен душ и потегли към концертната зала.

          Днес щеше да се състои финалният тур на конкурса за млади балерини за шоуто на Кочо Бичкията. Журито беше много компетентно и доста разтроèно. Преставителите от контингента на Председателя, искаха да изберат блондинките, контингента на депутацията бяха за брюнетките, а  за най-дашните щяха да гласуват една трета от контингента на Председателя, две трети от контингента на Депутацията и целият контингент на чалгаджийската гилдия. Борбата  за всяко място  щеше да бъде   жестока и фатална.

          Чико ги нащрака още в гримьорната,  взе номерата на джиесемите на най-вероятните победителки и седна в залата.

          Музиката засвири скърцащо, имаше чувството, че някой стърже с тел загоряла тенджера. Първите три кандидатки се появиха на сцената, вдигнаха по десетина пъти краката си почти над главите, направиха по няколко триста и шестдесет градусови двойни аксела и се затичаха към кулисите под аплодисментите на малобройната публика от бивши спортисти. Зад кулисите ги чакаха сериозни спонсори, любители на балета. Чиков щракна 2-3 снимки на спонсори и публика, взе си такъмите и излезе в Градската градина да подиша чист въздух. И не се излъга. Още пред самата концертна зала вонята от  преливащите контейнери за битови отпадъци го свали в нокаут. Смрад на талази, смесена с изгорели газове от безоловен бензин, обгръщаха бившия царски дворец. Пешеходците вървяха по уличното платно, защото тротоарите бяха такива разорани целини, че и Шолохов би ни завидял. А през това време симпатичната съпруга на г-н Лешников раздаваше автографи на северния плаж, до малкото казино. (справка блога на „стара Варна”)

Щрак. Щрак.

          Чико папарака се разходи до пл. "Гарибалди" и не можеше да повярва на очите си. Новоткритият паметник на великия италианец беше опакован в стила на прочутия нашенец Кристо. Даже по-оригинално! За опаковъчен материал беше използван  доброкачествен трикотаж. Гащи, сутиени, рокли и пуловери обгръщаха коня и тялото на героя. Цялата номенклатура на сергиите под колоните беше тука. Щрак. Щрак. Щрак. На копието му се развяваха пембени прашки, символ на вечната ни дружба с италианския народ. Както се говореше,  техният премиер беше свалил  прашките на една прочута българка, за да укрепне  тази дружба от векове за векове. Може би на копието бяха нейните. Щрак. И скандираме «вечна дружба», както едно време.

         На трамвайната спирка Чико се качи на трамвая, който всеки ден сменяше маршрута си. Какво разнообразие предлагаше Общината на своите граждани! Еваллааааа! На спирката съвестни софиянци чакаха трамвая, застанали на един крак.  Площта беше малка, нямаше место за два. Сергиите бяха заели не само цялата колонада, но и спирката, за улеснение на пътниците, които можеха да пазаруват, без да слизат от трамвая. Трамваят хвърчеше като болид от Формула едно, като на всеки завой рискуваше да хвръкне. Тресеше се, подскачаше като пумпал, накланяше се наляво и надясно, като пиян казак. Добре, че бяха множеството леки коли,  каращи върху релсите, та спираха полета на късополата ватманка, захапала  вчерашен фас и даваща сексуални уроци по джиесема на един  начинающ колега от депо «Клокотница». Само след четиридесет и две минути мотрисата се затресе за последно и спря на спирка «Майчин дом». Чико слезе, пресече  булеварда и навлезе в градинката с каменните животни. Прекрасен слънчев ден. Ухание на рози.  Посрещна го детска глъчка и  талази пушеци от цигарите на младите майки. Прекрасно кафене беше  опънало огромни пъстроцветни чадъри. Около масите също беше  много пъстро. Както всеки ден, и днес тук бяха сутеньорите и проститутките, разпространителите на дрога и контрольорите на градския транспорт. Мургави бандити и дебеловрати контрабандисти всеки ден си пиеха кафето тук, радвайки се на дечицата. За тях нелегални търговци на захарен памук и  на китайски балони полагаха «грижи» за приятно прекарване в тази «здравословна» среда. Тук имаше  всичко, освен  полиция, но не се безпокойте, тя беше само на двеста метра и ако обезчестят някоя сто и осемдесет килограмова контрольорка, само за 90 минути щяха да  бъдат на мястото на произшествието. Щрак. Щрак.

 Чико се огледа за една негова позната. Тънка като карфица, висока като върлина, мургава като печена мушмула и мръсна като Женския пазар, «жрица на платената любов» , Айшето днес я нямаше на поста. Тя идваше  в 7,30 сутринта и стоеше изпънала тънката си снага до късните часове на нощта. Без почивка и без почивен ден,  нашето Айше е тук, готова да удовлетвори всякакви желания. В този момент Чико забеляза, че млад сутеньор  с 3 реда ланци на мръсната си шия настаняваше друга «девица» на мястото на нашето Айше, която  забързано се отдалечаваше от работното си място. Щрак. Щрак. Щрак.

          Нащракал сума интересни снимки, Чико реши да се прибере и почине. Но преди това искаше да види новия мол. Качи се на автобуса, минаващ край градинката. На входа се сблъска с „Алф” и с ‘Клеопатра”, които идваха на работа. Те действаха в градинката, именована  „Содом и Гомор” и бяха от „елита” на махалата.

          Чико намери билетче на втората седалка, прибра го в малкото джобче на ризата и отиде до шофьора. Попита къде да слезе за новия мол. Г-н водача го изгледа тъпо и компетентно каза: „Не знам, питай пътниците”. Горката бивша маймунка остана като ударен от мокър пещимал. Дълбоко се замисли, почеса се енергично по тила и стигна до следните заключения:

1. Шофьорът не искаше да му каже. Или
2. Шофьорът не знаеше.
3. Ако не познаваше спирките, кой го  беше пуснал да кара автобус в европейска столица.
4. Ако беше вярна т.1, то защо не караше камион за говеда  (едър рогат добитък) или за прасета.
5. Ако го смятаха годен да вози говеда, а му бяха поверили автобус за човеци,  то тези, които го бяха направили водач на моторно превозно средство в Градския транспорт на столицата, считаха пътниците за говеда.

 Чико  остана  възхитен  от аналитичното си  мислене и слезе на следващата спирка. Беше се отказал от посещението на мола. Но на слизане  не забрави да щракне физиономията на шофьора, за вечен спомен. Щеше да я подари на буля Яна, съседката си по паркоместо.

     На следващия ден в цялата преса  имаше сензационни заглавия.

„ Пиян шофьор вози ученици и блудства с дружинната в движение”

„ Фолк звезда се оказва любовница на известен тв водещ”.

Известният бизнесмен Ташо, съпруг  на „плеймейтката” Стенли, избран за джентълмен на годината.”

„ Градоначалникът откри летен детски лагер в столична градинка, близо до Централна гара”.

Когато първите вестници излязоха по будките рано сутринта, Чико спеше дълбоко и сънуваше чуден сън.

         Беше се изтегнал на брега на езерото  и наблюдаваше как крокодилът Кочо плува в кристалните води на езерото. Пантерата Чита беше взела един кокосов орех и си играеше с него, като с топка  на полянката край гъстата гора. Над главата на Чико прелитаха пъстроцветни колибрита и разнасяха аромата на жасмин и бугенвилии в цялата джунгла. Въздухът трептеше от чистота, а цветята леко се навеждаха при всеки полъх на морския бриз, който се чувстваше чак тук, дълбоко в джунглата. Тарзан и Джейн  бяха на другия бряг на езерото. Тази красива бяла самка беше полегнала на гъстата, сочна трева  и беше сложила глава на бедрото на Тарзан, който галеше дългите ù руси коси. Откъм гората се носеха веселите крясъци на малките шимпанзета, току-що получили свободата да се гонят по високите дървета на девствената джунгла. Старейшините на племето се бяха събрали около чичо Шими и обсъждаха обучението на най-малките от стадото. Чико повдигна главата си, почеса се по тила и с весели подскоци се насочи към езерото. Гмурна се в смарагдово-зелената вода и заплува към Кочо. Над джунглата се стелеше мир и светлина.