Чико Чиков Софиянец

Жега е. Камък се пука по Витошка. Месото в Халите се вмириса. Бозата прекипя и ще я преварим на ракия. Салатите на Женския пазар са като печални хризантеми. Сладоледът прави шарени локви по Царя.

          Витоша е напечена като суджук на скара. Асфалтът по цариградско шосе е станал на евтина шкембе чорба. Пара се вдига и образува облачета, като в куклен театър.

          Автобусът бавно се придвижва към Младост 4. Вътре е задушно, като в маймунски задник. Тоя до мене смърди на пръч. Сигурно не се е къпал от Велики Петък. Циганката срещу мен, пардон „ромката’, така се е разкекерчила, че ù  виждам пембените прашки. В автобуса мирише на ланска спържа, а дамата до ватмана му разказва вицове и пуши.

          Дядото с патериците се е подпрял на стъклото, а двете тийненджърки си лафат на предната седалка, отбелязана с червен кръст. Сигурно са активистки от „клуба на бременните девици”.

          Нейсе, стигнахме до спирка блок 489. Всички слязоха, слязох и аз. Глутница млади кучета ме посрещнаха с лай и перфектни зъби. Такива бели и здрави зъби съм виждал само у пантерата Чита, дето беше приятелка на Тарзан. Тук  явно ползват само Аквафреш 3 в 1.

Като видяха, че не нося колбаси „Меки”, избягаха по посока на блока. Да бе, да! Меки.

 Край блоковете е като в „Биллата”, има абсолютно всичко. И то готово пакетирано. Нали „софиянци” изхвърлят боклука си  от балконите и прозорците, опаковани в найлонови торбички. Е, тук-таме се намират и цели кашони.

Къде-къде е по-лесно, отколкото да ги свалят от 17 или  18 етаж и ги хвърлят в контейнерите пред блока. Но изхвърлят и от първия. За улеснение на „гражданьете”

          Между впрочем, ще направя предложение в общината да намалят щата на събирачите на битови отпадъци. Много по-ефективно ще  е да увеличат броя на  иманярите, бъркащи в кофите. Така и на вечерния пазар ще има повече стока.

Спирам пред един магазин. Две млади момичета пушат цигари и пият кафе пред вратата. Влизам вътре, няма никой. Явно магазинът е на саморазграбване.  Отвън се чува нежен момински глас ‘Желаете ли нещо”? Да, желая да влезете в магазина и да ме обслужите. Да, бе, да, как пък не! Да ни изстине кафето, а и цигарата ще прегори. Добре, момичета, ще дойда друг път. Ха ха ха! Като че ли друг път ще бъдат без цигара и кафе. Да, бе, да!

          Аууууууууууууу,  ето го моят любим пазар. Сега ще си напазарувам плодове и зеленчуци. Прясна българска стока от Турция, Гърция, Македония, даже  от Албания и Черна Гора. Ето, това е Балканска федерация, но без участието на България, разбира се. Изборът е забранен!  Каквото ти дадат, това е! И пазарлък не върви. Цени единни и твърди като албанските кайсии от Силистра. Една мургавелка ми намига, продава цигари контрабанда и секс със сестра ù. Въобще комплексно обслужване, а дойдох за плодове и зеленчуци. Отдавна нямам самка. Трябва да помисля. Нали съм вече депутат. А  „Депутат звучи готино”.

Пазарът е под наблюдение. Полицаите обикалят и следят за нашето спокойствие. Не  случайно  певци за тях песни пеят. Ето, прибраха 2 бабички от Требич, продават зелена трева,  хашиш? Да, бе, да! Магданоз, девисил, копър и джоджан. Нямат разрешение. Нито протекции. Хайде в дранголника. Да се отвори место за хората на вакарелския цар.

Влизам в блока. Решетки като в Централния софийски затвор. На   всеки етаж, решетка, всяка врата  с  решетка.

А пред вратите на апартаментите  обувки, гуменки, китайски кецове, калеври и маратонки, галоши и ботинки, ботуши и джапанки, цялата гама на обувната индустрия е представена тук. Майтап няма,  това са  апартаменти на „софиянци”. А вътре ходят навярно с опинци, както са ходили по родните си места. Там, за където се запътват всеки петък  по обедно време. Еххх, да можех и аз да тръгна петък за моята родна джунгла. Да, ама не.  Не ме пускат от Парламента, аз съм основна фигура в новата конфигурация на „петорната коалиция”.

Спомням си какво казваше моят дядо. Дай на маймуната власт и банани, па му гледай маймунджулъците. Ех, дядо, дядо, човеците ни надминаха, деденце. Ние сме дилетантове в занаята.

На връщане  се качвам на трамвая. По седалките билети колкото искаш. Има дупчени, има и недупчени. Също като момите, дека седат по местата на инвалидите. Една стройна дама с кило и двеста силикон седи на място за бременни жени. Една баба я пита- „трудна ли си, бабе, оти не ти личи”. Дамата фиданка се обръща с отвращение  към бабата и с злоба изстрелва „трудна съм, бабо, трудна съм от снощи”. „Е, арно, чедо, арно”, отговаря спокойно бабет и слиза на следващата спирка, нарамила торбата с чушките.

Те ти, булке, Спасов ден! Качват се четири контрольорки, нарамили освен апаратите за контрол, по две-три торби. А в торбите само мене ме няма. Напазарували си женичките за цялата седмица, ама проверяват съвестно. Не пропускат и пиле да прехвръкне без билет. Не щеш ли един младеж се оказва без билет, лелките искат да го глобят и вдигат олелия като в женската баня, преди кмето да почне реставрацията.

Момчето отваря сакото, а там „ютия” калибър 9мм. Има си карта човекът. Лелките се скатават на задната платформа, а ние сме готови да посрещнем патроните бронебойни с голи гърди.

Аз съм спокоен, защото имам депутатски имунитет. Мене куршум не ме лови.

Казват, че у нас имало корупция. Много обичам тая пущина. Миналата година бях на гости в странство. Паднах и си пукнах някаква кост. Чаках 16 часа да ми направят скенер, чаках и проклинах, проклинах и чаках. Ако беше се случило у нас, щях да бутна 50 кинта на лаборантката и скенерът щеше да слезе при мене незабавно. Граждани човеци, молете се да не пребориме корупцията, иначе ще чакаме пред кабинетите до дупка.

          Над София се стеле лятна мараня. Владайската река е пресъхнала, а Перловската още се държи. Моловете са претъпкани с мутреси и ВИП персони. Елате утре, ще е по-спокойно, защото ние, „софиянците”, си отиваме по родните места. Моето родно място е твърде далече и затова аз оставам тук край „Ариана”, да си пия биричката и се радвам на тишината в неделния ден. Чаоооооооооооооо!