Някъде дълбоко под земята, на неизвестно място, скрито не само от широката, но дори и от по „тясната“ общественост, се бяха събрали едни от най-влиятелните хора на планетата. Което не означаваше непременно най-известните. Не, повечето от тях пребиваваха в сенките на публичния живот, но за сметка на това имаха властта да го определят. Поне до тази степен, която засягаше техните интереси.

Мястото, където се намираха, беше нещо подобно на конферентна зала на секретен изследователски център и лаборатория. Залата имаше капацитет от около 200-250 места, които бяха разположени амфитеатрално, подобно на студентски банки, но вместо твърди дървени пейки представляваха удобни кожени кресла. Около една трета от тях бяха заети от височайшите посетители, мълчаливо наблюдаващи неголямата сцена. Тези посетители тънеха в полумрака на оскъдното осветление в тази част на залата, който полумрак спомагаше за тяхната неразпознаваемост. За разлика от тях обаче, сцената беше достатъчно добре осветена. На нея се забелязваха неколцина души в бели престилки. Черната завеса зад тях скриваше задната част на сцената и нейните тайни. Поне за момента.

Един от хората в бели престилки се насочи към стоящия на сцената микрофон и проговори с авторитетен тон на учен, комуто се пада честта да съобщи за ново и съдбоносно откритие:

-Уважаеми Височайши присъстващи, Дами и Господа, днес сме се ви поканили тук, за да представим на вашето внимание резултатите от един дълъг и всеобхватен изследователски труд, посветен на бъдещето на Световната Цивилизация! Труд, който, смея да твърдя, трасира насоките, по които Човечеството ще поеме, водено от своя стремеж към непрекъснат прогрес и съвършенство!

Водещият спря, за да си поеме дъх, давайки по този начин възможност на гостите да реагират. Но в залата се възцари пълно мълчание. Усещайки мълчаливата тежест на цялата събрана в залата власт ученият побърза да продължи:

-Прогресът и стремежът към развитие и растеж поставят  нови предизвикателства пред Държавата и обществото. Оптимизацията на икономиката и социалните процеси, както и увеличаването на тяхната ефективност, целесъобразност и продуктивност, изискват повишаване на човешкото съзнание и отговорности. Индивидът трябва да се адаптира към високите цели, които си поставя Цивилизацията, за да може да те да бъдат постигнати във възможно най кратък срок! Пречката по пътя на прогреса се оказа, че е самият човек! Или по точно неговата несъвършена и порочна природа.

Звуците, които се разнесоха из залата наподобяваха възбуден шепот на духове от паралелен свят, преминаващ през тънката мембрана, разделяща световете.

-Една високоорганизирана и ефективна система е несъвместима с човешкото своеволие, незряли капризи, егоистично свободолюбие,  болни амбиции, безотговорен индивидуализъм и всякакви инфантилни сантименталности - продължаваше водещият. -Индивидът трябва да се явява базова единица и градивен елемент на синхронизираната система, посветена на съвършенството! Всяка проява на свободна воля представлява отклонение от предвидената функционалност на човешката единица и причинява разстройства във функционирането на системата. Развитието ни е стигнало до точка, от която всичко това повече не може да се толерира, тъй като причинява големи загуби и десинхронизация на системите.

Шепотът отново изпълни залата и този път напомняше на сподавено задгробно ликуване.

-Генерирането на необходимите специалисти и служители, рационалното им разпределяне по места и сектори, обществените процеси, а преди всичко проблемите на размножаването и поколението...  -говорещият направи пауза, подчертавайки изключителната важност на въпроса -Нима трябва да оставим тези и други съдбоносни за системата въпроси на свободната воля, или иначе казано, на човешките капризи и прищевки? На случайността? Тогава човечеството би било обречено на вечни кризи и конфликти, а системата на дисфункционалност и субоптимално представяне.

Водещият усещаше, че е яхнал гребена на вълната на одобрение на най могъщите личности в света, и понеже искаше да остане върху нея, не рискува да стане отегчителен, и побърза да премине към съществената част на изложението.

-Днешният човек е изтъкан от пороци, от дефекти, които трябва да се елиминират, за да може човечеството да продължи напред. Затова една елитна общност от най блестящите и отговорни учени на планетата посвети години на усилен труд на създаването на човека на бъдещето! Оказа се, че свободната воля стои в основата на всяко зло! Агресията, която разтърсва нашите общества, похотта, която отравя семействата, горделивостта, която пречи на смиреното служене на обществото, болните амбиции, хедонизма, суетата, прекалената самоувереност, личните капризи, егоизма, честолюбието, нереалните очаквания от живота, сантиментализма и емоционалните увлечения и още много, много други пороци имат за корен свободната воля и индивидуализма! Затова стигнахме до извода, че е крайно време да жертваме индивида в името на човечеството и великите цели, стоящи пред него!

След кратка пауза, през която не прозвучаха аплодисменти, водещият продължи:

-Давам думата на професор Ли Чанг, която ще има честта да ви представи накратко изследванията и тестове, а както и пречките, през които премина нашия изследователски екип в търсене на универсалното решение за елиминиране на свободната воля!

Една от фигурите в бели престилки, сравнително ниска жена с безизрано лице и трудноопределима възраст се приближи към микрофона и започна делово.

-Изследванията и експериментите бяха с 10-годишен обхват и включваха 6358 екземпляра. Високата смъртност на опитните екземпляри обяснява и сравнително високия разход на човешки материал.

-Откъде набавяхте материала? - проехтя глас от аудиторията в полумрака.

-От различни затвори в страната и чужбина, по секретна правителствена програма. - отговори Чанг лаконично. После продължи:

-Основната цел на експериментите беше да се потиснат качествата на индивида, които формират личността и индивидуалността, и да се оставят непокътнати другите качества, които могат да бъдат полезни на икономиката и системата като цяло, като например сръчността, физическата сила и издръжливост, схватливостта до определено ниво, рефлексите.

-Кои качества решихте че са безполезни и вредни от системна гледна точка? - отново прозвуча глас от полумрака.

-Списъкът е дълъг. - отговори Чанг  -но ще изброя накратко част от тях. Решихме, че човешкото същество трябва да се избави от: -жената прочисти гърлото си:

-Свободолюбието, честолюбието, самоопределението, стремежът към независимост и автономия, суетата, хедонизма, критичното мислене, самоопределението, стремежът към всестранно развитие, гневът, достойнството, любовта, излишната увереност, личното пространство, самоуважението, приятелството, креативността, високата интелигентност, освен в случаите, когато е полезна за системата и вкарана в желаните рамки и насоки, индивидуалността, сантименталността, стремежът към оригиналност, надеждата, състраданието, приятелството, искреността... -Чанг спря за момент и после добави -Има и още, разбира се, но може би няма смисъл да влизаме в прекомерни подробности, надявам се да съм изяснила идеята.

-Напълно. -чу се от мрака.

-За сметка на това експериментите си поставиха за цел култивирането на подчинение в индивида, отказ от мислене, отказ от собствена идентичност за сметка на идентификацията с колектива и с цялото, инертност в извънработно време и насаждане на склонност за саможертва при нужда. Наблягане на чувството на принадлежност и на силата на символа. Целта ни бе създаването на идеалната гъвкава единица, която да откликва на системните и инцидентни нужди на икономиката и на характера на системата като цяло. Създаването на адаптивна и управляема човешка единица, способна на изпълнение на широк набор от неквалифицирани и средноквалифицирани дейности след кратко обучение, ампутирана от собствена воля и претенции, както и от сантименти. Поради липса на вредни навици годна за възпроизводство през активната част на живота си.

Чанг замълча за момент.

-Срещнахме значителни трудности в  работата си. Човешкият материал като цяло се оказа неиздръжлив на въздействията от наша страна. Отначало започнахме с чисто психологически въздействия, основно внушения, асоциации, бихейвиоризъм, обуславяне и т.н. Оказа се, че дори и когато имаше успешни въздействия и запечатвания на ново поведение, впоследствие се развиваха нежелани странични ефекти, като например апатия, депресия, умора, гняв, пристрастявания, лудост, мании и други подобни, често резултиращи в самоубийство. Не сме правили опити да възпираме самоубийствата, тъй като за нас беше важно да установим техния процент при ненамеса, а и разполагахме с достатъчно човешки материал.

-Тоест, когато сте успявали да заличите някое от нежеланите човешки качества, които изброихте, се е стигало до тези странични ефекти? -попита някой от сумрачната част.

-Може и така да се каже. -колебливо отвърна Чанг. След което продължи:

-Решихме, че наркотичните въздействия могат да тушират тези ефекти, свеждайки човешките загуби до приемливи нива. Извършихме опити с целия спектър наркотици, но като цяло резултатите не бяха удовлетворяващи. Самоубийствата зачестиха, дори имаше и убийства. Продължихме с електрошокове, а после и с мозъчна хирургия - лоботомия и инсталиране на мозъчни приставки. Но мозъчната хирургия също се оказа рискова, а освен това и твърде скъпа и нерентабилна за масово прилагане, затова отпадна като метод. -гримаса на съжаление смени безизразното до момента изражение на професор Чанг.

-Доколкото разбирам, всеки опит да се елеминират някои човешки черти, в крайна сметка е довеждал до фатални резултати? - отново попита някой от аудиторията.

-Точно така. - отвърна Чанг. -За съжаление човешкият материал в своята преобладаваща част се оказа неустойчив и некачествен. Като цяло непригоден за еволюционния етап в който навлизаме. Безсмислено взаимосвързаното му и усложнено устройство не позволява премахване на нежелани черти, без това да се отрази на други аспекти от неговото функциониране и поведение.  Но нашият екип намери решение -говорещата леко повиши тона си и дори се опита да се усмихне.

В този момент черната завеса зад сцената започна бавно да се вдига, разкривайки празно помещение, в което на фона синкавото осветление стоеше прав човешки силует в контражур. Прозвуча и лек музикален амбиент фон.

Чанг посочи с ръка силуета и произнесе с тържествен тон:

-Представям на Вашето Височайше внимание мултифункционален хуманоиден робот АX-310, достойният отговор на предизвикателствата на бъдещето! Една програмирана до най малката подробност система се нуждае от програмируеми субекти, не от непредвидими човешки същества! Този изцяло механичен продукт бележи началото на неорганичната фаза на еволюцията, в която най сетне ще се отърсим от човешкото, което ни спира по пътя към съвършенството!