Човекът и Змията
Човекът и Змията
Било време когато човекът и змията били приятели. Не се убивали един друг и живели спокойно.
Един слънчев ден змията събрала наскоро излюпените си малки и ги завела на припек. Без да знае, тя навлязла в нивата на човека. Оставила змийчетата и заминала да търси храна.
След време на нивата дошъл и човекът. Подготвил се за работа, като извадил инструментите, след което закачил манерка прясно мляко на близкото дърво.
Започнал да подкопава земята и съзрял змийчетата. Те пречели на работата му и затова той ги преместил на няколко крачки от нивата.
По-късно змията се завърнала с уловен плъх. След като видяла ,че децата й ги няма, а човекът е наблизо - решила да си отмъсти. Покачила се на дървото с млякото и изплюла отровата си в него. Като тръгнала към дупката си обаче, намерила малките си живи и здрави. Разбрала грешката си бързо се довлачила до дървото. С острите си зъби разкъсала въжето, дето държало манерката и млякото се разсипало на земята. Човекът бил наблизо и съзрял стореното. Разсърдил се и убил змията на място.
Оттогава човекът и змията не са приятели и се страхуват един от друг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аксел Роуз Всички права запазени
