Katriona (Кети Рашева) 1 юли 2014 г., 23:40 ч.

Човекът с прегърбените рамене 

1048 2 21
11 мин за четене

© Кети Рашева Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова) Разтърсващ разказ. Побоите над деца са толкова страшни, а дори и в сайта намерих едно есе в което автора се възмущава, че в днешно време само с добро трябвало да се възпитават децата и това накърнявало авторитета на родителите. До кога ще има такива хора? Смятам, че и стила и езика ти отговарят на времето и на темата. Поздравления
  • exuded (Владимир Георгиев) Така са пише. Благодаря.
  • Lebovski (Лебовски) Интересен и готино написан!
  • лъвче (Лъки) Толкова силно ме разтресе, Кети!
    Перфектно описваш създателите на това подивяло от гняв момче, съдбите им .По-добре от психолог даваш отговор на въпроса: От къде идва злото у хората? Накрая ти свалих шапка, че запали пламъчето на Любовта. Да, трябва да си целият Любов, за да искаш да останеш при изгубилия Пътя, без страх да го прегърнеш и просто да поговориш. Убедена съм, че ако разказът ти имаше продължение, то твоята героиня щеше да отключи душата на Вельо.
    Благодаря за този разказ! Страхотен е!
  • marin62 (Марин Енев) Историята е сълзлива, но в крайна сметка не звучи трагично. Щеше да е затрогваща, ако стилът не беше смесица от стиловете на Елин Пелин и Йовков. Според мен ни липсват по-добри класици от тях, но да се описват съвременни трагедии в пасторателен стил е неуместно за съвременна проза. Иначе казано - история като за вестник „Искрено и лично”, надградена с взаимстван стил.
  • irma66 (Ирма Стоилова) Интересен и затрогващ разказ, но не мога да го оценя за повече от 4, заради използвания стил – идилични архаизми и анахронизми, в който затъваш дълбоко и лепкаво, докато накрая те блъска думата „менте” - заемка от съвременния градски жаргон, и те отрезвява напълно!!! Не ми допадат и богохулствените сравнения на свидните за авторката образи на Димитрия и на майка й с Богородица. Ако е искала, Кети е можела да издържи повествованието си в духа на народните приказки, развивайки докрай фаталистичната теза за прокобата, надвиснала над рода й по някаква причина /има много такива примери в народното творчество – магия, змейова любов и т.н./ В противен случай е по-уместно да се осъвремени езикът, както и да се потърсят психологическите аспекти на корена на злото, избуяло у Вельо.
  • Довереница (Дочка Василева) "Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже..." Умееш да изваждаш дънни истории, които хем разплакват, хем задават риторични въпроси.
  • Valdemaro (Валдемар) Много рядко пиша коментари - не е нито от гордост , нито от излишно самочувствие. Просто от ученик мразя въпроса: "Какво е искал да каже автора?" Но след като се запознах с творчеството Ви тук, бях длъжен да кажа следното : Вие ще оставите достатъчно талант и съвършенство след себе си за което безкрайно много Ви благодаря Кети.
  • stenli499 (Станислава) Мълча...
  • Смиф (Валентин Евстатиев) Безмълвен съм.
  • странница (Сеси) Разказът ти ме потресе! Много истинско и въздействащо! Пишеш чудесно!
  • Ilis (Алина Стоянова) !...
  • presij (Димитър Димитров) Много ми хареса.Тъкмо се реша и аз да напиша нещо, и попадна на високо вдигната летва.Пак ще събирам няколко месеца смелост.Но възхитен съм!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) Забравихме рода си,отчуждихме се и всекиму своята мъка е най-голяма.Благодаря,че те има,теб и голямото ти сърце!
  • M1234567891 (Миночка Митева) Кети,толкова преживени истории разказваш,ама така го правиш,сякаш оживява всеки ред в картина,която дълго време остава в съзнанието и понякога прекъсва съня.Може би талантът който имаш, е награда за патилата в живота ти.Може би те има,като светилник,за да не забравяме,кой до къде може да стигне и да се научим по-вече да общуваме,отколкото да се пазим с пушки.Покъртително!Поздрав сърдечен!
  • mariniki (Магдалена Костадинова) разтърстващо... всичките ми мисли и думи
    се събраха на топка в гърлото..
    почитания, Кети..
  • radiola (Рада Димова) Мила, причините са толкова много...И ти ги знаеш!Майсторка си ти, майсторка!Успяваш да ме натъжиш всеки път, но аз пак ще те чета...
  • reinbow (Биляна Битолска) Кети... пак ми събра сърцето на малко зрънце... Колко мъка има по тоя свят и за нея все "хора" са виновни...
    Плаче ми се, ама ти не спирай да ме караш...
  • valia1771 (Ивон) Много замислящ разказ си написала отново, Кети! Всички се раждат ангели, но единици остават до края на живота си такива! Хубаво и мъдро!
  • suleimo (Дани Сулакова) Великолепен разказ Кети! Показала си грозното лице на дяволското в нас!
    Чувстваш, че губиш почва под краката, стената зад теб я няма, а той дебне!
  • toxin (Таня Донова) Кети, Кети, златно перо имаш, ама и как пронизва душата!...

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.