- Кирио Петро,.. Петро,... отново съм будна,.. Оздравявам ли - дочух от спалнята

- Я да видим - шеговито казах и отметнах завивката., поразмачках краката й, после ръцете, рамената

- А сега легни по корем...- поразмачках гърба й, кръста,.. ръцете ми се плъзнаха по дупето,.. по вътрешната страна на бедрата,.. надолу по прасците - Браво, справи се отлично...Ей там е банята, вземи си горещ душ,.. ето ти хавлия, халат, чехли, като Шератон е нали - засмях се аз - Ще ти приготвя други дрехи,.. Имам сешоар,.. Нямам само..., ама те няма да ти трябват

Започнах да се смея отново на сполетялата ме глупост за дамски превръзки...

Тя се направи, че не дочу  дебелашката ми шега....

          Отсервирахме масата, кирия Рула се настани до мен на дивана

- Петро, знаеш ли всичко ми дойде в по-вече,.. От години никой не се е грижил така за мен,...

Ръцете й галена лицето и косата ми,... тя се сгуши в скута ми, сложи глава на гърдите ми...

- Петро, нали от медицинска гледна точка, не трябва да излизам на студено, да не ме повтори,...нахално ли ще прозвучи, ако искам да преспя тук при теб - несигурно попита тя

- Ако ти е приятно, да...но не,ако е като някаква  отплата за грижите ми към теб...

- Момчето ми, разбира се че не,.. просто те желая,.. нямам ли право - унесено каза Рула, надигна се и се настани по-удобно в скута ми...

Изпръхналите й устни намериха моите,.. зацелувахме се плахо и нежно, после по-жадно...

- А ще можеш ли да ме намериш из твоите големи дрехи - засме се тя щастливо и ме поведе...

- О, не там,.. там мирише на терпентинов спирт,.. в другата спалня ще мирише само на нас...

Широките дрехи сякаш падаха сами от нея,... зацелувах тялото, гърдите й,сочността в тях се бе върнала... Стараех се ръцете ми да не повтарят пътя на масажа...

Само сладострастни звуци издаваха присъствието ни...

Дали беше някакво мъжко поредно завоевание от моя страна по задоволяване на нейна сътраст и женско любопитство, но се стартаехме да ни бъде по-вече от прекрасно

- Петро, знаеш ли беше ме страх,.. такъв огромен и силен мъж, с огромни ръце, ще ме счупи на парчета,.. а ти с такава нежност ме размачкваше, сякаш бяха ръцета  на някоя масажистка...

Чудно, където ме докосваше сякаш ръцете ти пареха, бяха огнени,...Странно, докато ми размачкваше бедрата, получих усещането,... стана ми срамно,.. добре, че се изпотиха толкова първите дрехи,.. Срамувах се да си сваля бикините, уж съм болна, а виж какво направих...

Слушах унесено,.. ами питаш ли и мен, обади се вътрешният ми глас, ами и аз ако си мислех за същото, и нещото ми щтръкне,..излагация голяма, а уж размачквам за здраве...

          Лежахме мокри и уморени,...не бързахме за  банята., бяхме ли измърсени от любовта ни...

Не нали...Бяхме просто уморени и до някъде всеки щастлив по своему

Неделният ден  мина в закачки, мързелуване и много любов...

- Петро, видя ли колко много сме необходими на хората,.. никой не се интересува от нас, сакаш не съществуваме, никой не се обади - тъжно констатира Рула - Ти поне ще ми се обаждаш ли момчето ми, ще ми бъде особенно приятно,... за мен ти си оставаш истински приятел

Шепнеше тя и се притискаше в обятията ми...

Всяка събота и неделя се отдавахме само на себе си,.. заключени за външният свят и за клюки.

         И дойде пролетта, чудно хубава тя и земята разкраси с нежни рози и цветя,.. се пееше в една позабравена песничка...Мирисът на разцъфнали цитроси се носеше навсякъде...

- Петро, искам да ти покажа нещо извън Атина, отиваме ли,.. на около 20 километра е от тук, едно малко и забутано село на брега на морето... - изрече тя на един дъх в съботния ден

Селцето, с разположени бели къщички, малко амфитеатрално, около няколко улички,...заливче с рибарски лодки, някакво площадче,... безлюдно на пръв поглед.

Колата спря пред полузапустяла къща в края на улицата,.. асмите висяха безпомощно над входната врата,../ няколко маслинови дървета по дължина на оградата,...последваха лимонови...

Вратата със скърцане се отвори,...полуизгнили лозови листа се въргаляха по плочника,...няколко розови храста имаха пъпки...разкъсан сенник едва се полюшваше от лекият ветрец,..две-три каменни стъпала водеха към .огромна тераса,...провиснали кепенци на прозорците,.. какво ли е тава полузловещо място...

Стояхме пред къщата, сякаш се питахме '' Какво по дяволите правим тук...''

- Петро, тази къща е моя - тъжно промълви Рула - Преди доста години я купих на безценица, беше малко като мое спасение....Имах ученическа любов както всички нормални момичета, нямаше дискотеки, но правехме  журове, соарета, танцови  забави и навсякъде бяхме заедно....но, в един момент родителите ми не одобряваха връската ни , беше от обикновенно работническо семейство, и

той изчезна някъде по света,...Завърших университета,омъжих се после  за много добро момче,

държавен служител,животът сякаш  отново се беше завърнал в мен....Но, нямахме деца,.. отначало не чувствах тази необходимост, защото с мъжа си пътувахме из чужбина, но впоследствие тази липса сякаш стана пропаст между нас,..намерих тази къща и се криех понякога тук,.. Мъжът ми сигурно е чувствал всичко това, но не ми правеше забележки, само усещах  неговият въпрос,

''Защо е всичко това, Рула..'', след време се поболя и почина. Идвах след това няколко пъти, опитвах се да избягам вече и от себе си в самотата... Виж сега как всичко е разрушено като живота

Прегърнах я нежно през раменете

- А искаш ли отново да стане приятна къща, да идваме тук понякога,.. да изтриеш неприятните спомени...- тихичко предложих - Аз се наемам да я ремонтирам, разбира се под твое ръководство,

да я стегнем а, какво ще кажеш...

Искренна целувка изрази съгласието й...

Къщичката сякаш това чакаше,.. ремонтът напредваше бързо, стаите вече миришеха на прясна боя, лакове и свежи завивки,.. слънцето нахлуваше смело през огромните прозорци, кепенците боядисани в синьо кротко почиваха в железните си куки,.. а сенникът хвърляше сянка над терасата а отпред се виждаше морето, синьо и спокойно...

След няколко дни дворът грейна,...цяло щастие бе, че имаше кладецец, помпа,...лимони, портокали, мандарини всичко бе почистено от стари клони,..по чардака привързах лозите, плочниците изчистени,...мераклийска ръка, някой ще подхвърли. Не чувсъвах умора, Рула бе около мен поднасяше фрапе и тост-сандвич, закачките ни бяха ежедневие. А вечер присядахме на столовете по терасата вгледани в лунната пътека по водата...

Една сутрин потърсих с ръка в леглото Рула,... мястото й бе хладно,...къде е ...скочих бързо,... застанала в ъгъла на терасата в дългата си бяла нощница и вперила поглед в морския безкрай,...немърдаща в захласа си,.. само морският бриз си играеше с полите на бялата й роба и кичури коса. Беще като ония  богини палещи Олимпийският огън, ... нежни и съсредоточени...

Приближих се тихичко зад нея, сложих ръка на рамото й,...тя нежно допря буза до нея...

С другата ръка я прихванах за гърдата,... настръхнала и с набъбнало зърно...Тя се извърна към мен,

прегърна ме и след целувка

- Петро, така да ми е приятна твоята близост...искам да се любим...- прошепна тя в ухото ми

          Дните и месеците минаваха бързо...

          С нетърпение очаквахме почивните дни за да се усамотим в къщата на село...

/ следва /