Човешки съдби 1

          Хладничко, даже студено в този декемврийски ден...

          Зимното слънце се опитваше да изгрее и понапече, е и това ще стане в следобедните часове.

          Мислех си разни работи за гурбетчийския  живот,.. механично оправях почвата около дърветата в двора  на кирия Рула, е Ставрула де, но галено я наричаха  Рула...Тя беше  благосклонно разположена към мен, може би защото понякога разговаряхме на френски език, за някой френски автори на книги, за Лувъра,...Всеки петък в 10 часа бях в градината й, тя винаги ми подаваше от балкона табличка с чаша кафе, някакви сладки, парче кейк,.. а аз се чувствах поласкан от това внимание . . Няколко пъти я придружавах на представления в Мегаро мусики, тъй като в посленият

момент някаква приятелка се е отказала от операта, е не бях чак такъв голям фен  на операта, но

чувствах желанието й за културно събитие, а нямаше поддържници и приемах с удоволствие,...

А в такива моменти се чуствах по-вече от велик,.. в костюм, риза и вратовръзка, прихванат под ръка

от симпатична госпожа,... светска двойка говореща на френски.

А след представление отсядахме в едно бистро , и тя с тъга  говореше понякога за живота си,..

била омъжена,нямали деца,..  съпругът й бил болнав човек, но много добър, и починал отдавна,

имала сестра и понякога децата й  идвали на гости, чувствала ги като нейни.... Какво да й кажа, и аз бих искал такава леля, всичко остава в наследство за нас....

- Кирио Петро,.. кирио Петро - извади ме от размисли непознат женски глас

- Аз съм кирия Сула, галена така ми казват, а иначе съм Хрисула,...сестрата на кирия Рула, тя е болна и не може да иде до църквата да ви вземе кафе и сладки,...ето ви 5 евро да си купите кафе - изрече тя набързо през балкона

- Калимера, добро утро,.. какво й има,... тя не се е оплакала от нищо - смотулевих набързо

- Така е изстинала, че чак я тресе, кашля , боли я главата, тялото,... Ама ще й мине за няколко дни а и не иска да иде на доктор,... хайде, чак пък толкова да я тресе - ехидно довърши кирия Сула

Сула, малийй, ние Сула, казвахме на някоя повлекана, несресана и с измачкани дрехи а тя '' Галено така ми казват...''а виж Хрисула,.. е  като нашето Златка, Златинка.

Взех петте евро, намерих камъче и го сложий отгоре...

          Вече привършвах работа и кирия Рула се появи на балкончето,.. одърпана, разчорлена, едва влачейки чехлите си

- Петро, момчето ми, извинявай , че няма кафе,.. Не можах  да ида,.. много съм болна - с немощен глас каза тя и се загърна зиморничево ,...по лицето й сякаш бе изписано страданието й.

Погледнах я,..едва се сдържах без малко да избухна в смях '' О, така значи, взимаш кафе и курабии от църквата, а аз се чудя защо ме болят рамената, значи ми растат криле като на ангелче...''

- Ако ми вярвате, аз мога да ви излекувам..

- Петро, въобще не ми е до шеги, момчето ми - с въздишка отрони тя

- Не, не се шегувам, до утре ще сте нов човек...Сестра ви къде отиде,.. не ми е удобно да ровя из гардиеробите за дрехи,.. нямаш терпентинов спирт, аспирин,.. вълнени чорапи, ракия - занареждах като дърта свекърва - Хайде, приготви се и отиваме в къщи, вземи си и мобилния...Чакам те  в колата отпред...

Тръгнахме...

- Сега ще минем покрай полицейското управкение, да им кажеш че си у нас,.. ако не се върнеш да знаят къде си и да те търсят - пошегувах се

- Петро... - и се прекръсти няколко пъти мърморейки молитва

- Не си идвала у нас - сякаш за да разтопя съмненията й, помогнах за чантата й - Сега настанявай се удобно на стола и не се страхувай от нищо,... не съм дете или герой от криминалните романи

Опипах й раненете, изохка от болка,.. леко поразмачках врата й - същото, наведой се събух единия чорап, кракът й ледено студен,...другият също.

- Кирия Рула, много си изтинала, а гърдите болят ли - сложих ръка  и натиснах леко, тя изохка -

Ще те оправя, с божията помощ и с моите ръце

Тя се прекръсти пак няколко пъти  мърморейки молитвата си....

Донесох легена с топла вода и едра сол...

- Сложи сега внимателно единият, после другият крак,.. търпи ли се,.. стой така - занареждах аз

Направих греяна ракия с мед...поднесох чашките и джезвето

- Това е греяна ракия, ето така се пие,.. не е отровна, гледай - и отпих от чашката си

Тя ме последва...Наведох се и размачках пръстите на ходилата й,.. добавих още топла вода.

Приготвих мои дрехи вълнени чорапи, одеала...Като на малко дете избърсах краката й, надянах вълнените чорапи,... тя стоеше и сякаш не вярваше какво се случва...

- Сега, ей там е спалнята, съблечете се,.. само да хвърля водата от легена и идвам....О, събличай се де, няма да ти открадна дрехите,.. ще са ми малки - засмях се дружелюбно

- Петро,.. кирио Петро,.. ама как без дрехи - засуетя се тя - Не е ли...

- Ами с дрехи, как да ви размачкам,са ви натрия с терпентинов спирт... Хайде, виждали сме жени без дрехи,.. пък и нали имаш герданче, значи не си съвсем гола - обърнах всичко на шега

Помогнах й за дрехите, сложих я на родопското одеало

- Ако одеалото те боцка да сложа и чаршаф отдолу,...сега се отпусни...

Тялото й бе сковано,... студено, безкръвно...Натрих ръцете си с терпентиновият спирт,след няколко минути гърбът  й се отпусна, кожата й доби розов цвят,.. подсмърча няколко пъти,.. сополите й се появиха,.. рамената станаха меки и еластични,... стремях се да не се разсейвам по голите й гърди, който сякаш следваха движенията на масажиращите ми ръце.

- Такаа, слагай тениската, този полуовер, вълнената блуза,.. и легни по корем, започвам с краката,

не се притеснявай, от миризмата на терпентин...

Мускулите на краката й втвърдени,.. прокарах пръсти от вътрешната страна на бедрата й, задните й часто инстиктивно се свиха, не съм видял,...ръцете ми продължиха по прасците, по глезените, натрих ги със спирта.

- А сега легнете по гръб....- изкомандвах отново

Започнах масажа  на бедрата й,.. пръстите ми се плъзнаха в междукрачието й,.. бе притворила очи, не е от срам, от болката ще да е,...Натрих всичко с терпентина

- Сега, сложи този клин,... такаа, отгоре другия спортен клин,.. блузата  в клиновете, а този спортен екип най-отгоре...Готова си,...чаша топъл липов чай и два аспирина...

А сега, завивам те с две вълнени одеала,.. ще се унесеш и добре е да дремнеш,... ще се изпотиш цялата - занареждах насвързано аз - Като се събудиш извикай, аз ще съм в хола,.. вратата ще е отворена да те чуя...

Надникнах в спалнята след час и нещо,..тя бе в унес,.. лицето и косата й бяха мокри...

- Петроо,.. Петро - несигурно ме повика тя след време - Къде си,.. събудих се...

Занесох нови  дрехи, хавлия...Отметнах одеалата

- Я да видим какво сме свършили - погалих мокрото й лице, плеснах я по бузките - Охо, прескочихме трапа, ще има да чакат някои,... Сега да сменим дрехите,.. да те избърша,..и  слагаме нови дрехи...

Свалих  мокрите дрехи, чорати,.. избърсах изпотеното й тяло,.. тя се засуети около бикините си

- А, остави ги така мокри върху себе си,.. сваляй и тях. Само с боксерки ще ти е добре,

от какво се страхуваш ..

Бяхме отново опаковани в топли дрехи,.. застелих с нови одеала,..

- Лягай, и се опитай пак да поспиш,.. ето пийни  топъл липов чай...

Лицето й беше поруменяло, погалих го и сложих длан  на челото й

- Добре, нямаш температура, ще се оправиш, а сега гледай да поспиш...

         Излязох от спалнята...

         Късият зимен ден си отиваше...

         В тишината се чуваше  тиктакането на часовника и равномерното й дишане...

/ следва /