Върнах се към нормалните си занимания,...една ще падне, друга ще я смени, какво тук значи някаква си мацка,... айде бе, нали уж не можеше без нея, зафилософствах отново

Изградих си навик, петък привечер минавах през къщата на Рула, поглеждах автоматичната поливна система, ако имаше листа, трева почиствах...Чух да се чука по входната врата, не , че ме беше страх от някой, но и тук и в Хорийо до вратата и из двора оставях здрав дървен сап, ей така за кураж...

Нагласих сапа да ми е на удобно и попитах

- Кой е...

- Отвори - чух заповеднически глас - Какво си се заключил, крадец,..отвори седнага..

Мисля си, кирия Сула знае , че я няма, пък и не идва тук,.. кой  друг може да проверява...

- Чакайте да взема ключа, ..един момент... присегнах и взех дървото...

Отварям,.. шкембесто плешиво човече, с очила, запенено от ярост

- Ти защо не отваряш,.. нали ти си аргатина или не си...- изрече и напира да влиза през полуотворената врата - Заключил се, все едно къщата е на баща му

Отворих вратата нацяло, показах се в цял ръст и с дърво в ръката

- А то кой си, гърко ли си,.. какъв си,.. Я марш от тук да не играе дървото,.. Кретен с кретена ти, какво искаш та си затропал - кипнах, въпреки претенциите ми за добро възпитание, счопках го

за яката на ризата

- Кирие, аз...кирие моля ти се,.. кириос Харалампи  ми се обади от Франция,.. да видя дали работиш или ти плаща ей така,.. Аз съм кир Мицо...- уплашено се заоправдава

- Слушай Мицо,махай се веднага и да не съм те видял по-вече тук, разбра ли,... ще се обадя в полицията, че идваш да крадеш...А на Харалампи, казвай каквото искаш,...ясен ли съм...А сега се омитай..- и тряснах вратата под носа му...

Ядосах се наистина, приех да се грижа за градината, да наглеждам къщата й, не толкова заради парите които ми даде, с тях и без тях, а от уважение и искренни чувства към кирия Рула...

              А на другия ден отивах в къщата ми на село, работех нещо из двора,..вечер сядах на верандата пред чашка узо, загледан в морската шир.Носех си продукти от Атина и не ходех в местния маркет или гостилница. Бях като модерен отшелник в почивните дни, не ме интересуваше никой и нищо в тези дни,.. сутрин и привечер тичах по пясъка или плувах в морето...

Веднъж се отзовах на селското площадче, наблизо беше кея,.. десетина лодки вързани  се поклащаха във водата,.. няколко извлякани на брега...Някакъв човек се мъчеше да запали двигателя,.. дърпа, дърпа въженцето и нищо..

А този няма или гориво или ток,.. по принцип Хондите палят  от раз.. си мислех

- Да помогна ли кирие,.. Дай да видя - казах му дружелюбно, отворих резервоара- има гориво..

и не мирише на бензин из лодката..

- Я да отворим капака..- какъв ли зор е видял кабела та е готов да се измъкне от лулата...Свалих лулата, навих кабела, пипнаг свеща - играе с ръката ми,.. развих я, зацапана,.. с някакъв парцал е почистих , с джобното си ножче почистих и електродите..В торбата ми намерих ключ за свеща,стегнах я,  нагласих всичко..

- Я да видим сега кирие,..трябва да запали...

Той дръпна един-два  пъти на празен ход,.. на третия двигателят  запали и заработи равномерно

Извади пакет измачкани цигари и кибрит

- Да запушим, а,.. Ти живееш там на долната улица, нали...в къщата на художничката

- Да там - и да му спестя  любопитни въпроси продължих - Купих я от някаква госпожа,..а тя я купила от друга,.. и все не им хадесвало селото, било малко,нямало таверна,... а на мен ми харесва, и идвам събота и неделя...

- Колко струва ремонта , момче.-

- Нищо, нищо не струва,.. като хванеш риба, ще дадеш една риба - пошегувах се аз

- Намаля рибата, сигурно дето не ходим често на църква,.. морето стана лошо,..преди години обърна една гемия с пет човека,.. прибра ги, само дъски от лодката изхвърли..- тъжно рече той и засмука цигарата - А ти от къде си

- От България,.. българин съм ..- представих се

- Ааа, от там ли,.. тука имаме една българка, кория Мария,.. от 12-15 години е тук,.. мъжът й почина, а тя вместо да продаде всичко остана в селото,... Сега други хора работят в магазина им...

Охо, то станало време за узо,... ела, ела да идем при Таки, вече са се събрали на приказки...

А ти , как се казваш момче...Аз съм кирио Яни, е викат ми и барба Яни..

- Петро.. Петро ми викат на мене...

В заведението на Таки, вече бяха насядали хора над средна възраст, чаткаха с броеница, бъбреха,.. мъжко царство, няма жени, няма деца да се мотаят между масите...

- Момчета, - още от вратата започна барба Яни -  Това е Петро, кирио Петро, ей сега поправи мотора на лодката ми... Таки, две големи и студена вода,... Петро купил къщата от оная лудата, дето пеша ходеше до другото село, забравили сте,..

Брътвежът секна, чуваше се само Паскалис Терзис по радиото,.. и одобрително кимаха с глава...

- Е браво, нека има и млади хора в селото, .. да помагат,.. то на нашите деца по им харесва Атина и се оправдават, че нямали време - вметна побрадясал чичка

Разговорът им се въртеше за спомени преди години, за улов на риба, цени на лодки и двигатели...

Сякаш забравиха за мен...

- Яни, да го вземем утре сутрин  това момче с нас,.. в колко часа излизаме...

- В  пет и трийсе е добре, нали - отсече барба Яни

Изглежда той беше тарторът на местните рибари защото даваше наставления за утрешния роболов

Набързо скроих лъжа, че не мога да плувам и ми става лошо даже и на кораб,...

Как ли не, в открито море само на няколко дъски,.. о,не благодаря.

              Една неделя гледам няколко жени насядали в кръг на кейчето...

Сигурно чакат лодките да се върнат,.. едните с бели   ризи, други с пъстроцветни или сини...само най-горното копче разкопчано, ръкавите навити до лакти, дългите  поли закриваха коленете им...

- Здравейте - поздравих учтиво - Лодките ли чакате,.. не се виждат, сигурно са пълни с риба..

- Добро утро момче,.. ти си българина дето купи къщата накрая на улицата ,на художничката,нали

- Да аз съм,.. Петро се казвам...

Защо всички говорят за жудожничка, Рула  не рисува,.. може би правят асоциация с това  , че художничка и Рула са идвали тук сами,... и в самотата си са се разхождали из околноста,...

нещо необяснимо за местните, сама жена,.. Така да бъде...

- Момче, Мария е българка - смънка жена в бяла риза - Не я ли познаваш

- Не,  знам само барба Яни и Таки от кръчмата....

Коя ли е тази Мария,.. и тя беглец, тръгнала да търси  препитание е Гърция,.. или авантюристка търсеща приключения,.. какво приключения тук на село...

- Идаат,.. идат лодките - ме сепна писклив  глас на женица в шарена риза....

Настъпи оживление ,..липсваше само духова музика...тържествено очакване на улова.

Мъжете от лодките хвърляха въжета, жените ги  додърпваха ..

Лодката на кирио Яни последна,...Помахах му с ръка, издърпах лодката му  до кея..

Врявата настъпи...Дървени или пластмасови касети пълни с риба бяха разстоварени,.. мъжете гордо се разхождаха покрай тях...

Жена с бяла риза плахо се приближи към нас..

- А кирия Фотини,.. калимера,.. днес уловът е много добър,.. Давай торбата, къде ти е торбата..

- Само две-три риби , Яни..- рече жената срамежливо и подаде малко пликче

- Не може само две-три риби - натъртено изрече барба Яни и измъкна от някъде наилонов чувал -

Ето тези риби са за теб,.. така си ги нарекох този път,...и сложи 5-6 едри риби в чувала -Заповядай и  по-дребни,..

Очите на жената се насълзиха.

- Благодаря Яни,.. бог да те поживи - промълви тя

- Петро,.. Петро не стой така, ами помогни на кирия Фотини да занесе рибата до тях,...

И да се върнеш пак тука, .. имаме работа...- даде команда барба Яни

Тръгнахме а кирия Фотини с монотонен но приятен глас занарежда

- Кирио Яни и мъжът ми ловяха заедно риба....Една сутрин, моят мъж се качил на гемията, не дочакал Яни,.. бурята ги застигнала в откито море и се издавиха...От тогава Яни се грижи за мен, помага ми с каквото може.. Тук всяка жена, която е загубила мъжа си ходи с бяла риза, а не с черна забрадка,... защо така и аз не знам,.. Сигурно за да умилостивим морето и душите им...

И на Яни жена му се помина преди години,.. харесваме се, но ни е страх да го кажем... Яни живее

с мисълта, че той е виновен за смъртта на мъжа ми,.. ами , ако не беше закъснял, нали и той щеше да се качи на гемията,.. Какво е виновен...

Върнах се при барба Яни, рибата му вече сортирана и димеше с цигара в уста

- Петро, ето тази риба е за теб - и ми подава чантичката - А довечера ела в къщи да пийнем ципоро и на пържена риба,.. ела по-раничко за да имаме време  и за наздравици...

/ следва /