О, стана чудо! Откакто се удърви, моят все след мен ходи. Защо не го направих по-рано, просто се чудя?!
Като бехме по-млади се сещаше по-честичко за мен, напоследък нещо никакъв го нема. Викам му, то аз не викам де, казвам му:
- Може всичко да е, ама аз изпълнявам ли си семейните задължения? Изпълнявам ги. Съдовете мия ли понякога? Пералнята пускам ли редовно? Пускам я. Помниш ли, веднъж ти направих и кафе? А ти, защо не се сещаш да ме уважиш за старанието ми?
- Щото само като те погледна и ми става... лошо.
- Ролките ли ти пречат, ще ги махна.
Нали живеем у панелки, всичко се чува. И по-рано съседките все ме питаха:
- Вие снощи пак, а?
И като спре моя да ме пипа, аз да не съм луда да се излагам пред съседките. Всяка вечер лягам и започвам да „карам" колело.
- Какви ги вършиш, ма?
- Изразходвам си енергията, ти като не се сещаш.
- Спри веднага, че не мога да заспя от теб!
Как ли няма да спра. Въртя аз крака, леглото скърца като истинско. Ще се излагам, че моят не ме пипа, друг път. Нек ...