Чудеса с продължение, голям късмет
О, стана чудо! Откакто се удърви, моят все след мен ходи. Защо не го направих по-рано, просто се чудя?!
Като бехме по-млади се сещаше по-честичко за мен, напоследък нещо никакъв го нема. Викам му, то аз не викам де, казвам му:
- Може всичко да е, ама аз изпълнявам ли си семейните задължения? Изпълнявам ги. Съдовете мия ли понякога? Пералнята пускам ли редовно? Пускам я. Помниш ли, веднъж ти направих и кафе? А ти, защо не се сещаш да ме уважиш за старанието ми?
- Щото само като те погледна и ми става... лошо.
- Ролките ли ти пречат, ще ги махна.
Нали живеем у панелки, всичко се чува. И по-рано съседките все ме питаха:
- Вие снощи пак, а?
И като спре моя да ме пипа, аз да не съм луда да се излагам пред съседките. Всяка вечер лягам и започвам да „карам" колело.
- Какви ги вършиш, ма?
- Изразходвам си енергията, ти като не се сещаш.
- Спри веднага, че не мога да заспя от теб!
Как ли няма да спра. Въртя аз крака, леглото скърца като истинско. Ще се излагам, че моят не ме пипа, друг път. Нека си мислят, че всичко ни е наред. Краката ми станаха муци. Сега правя коремни преси. Може всичко да е, ама направих телце и половина. Но за моя съм си била „собствена", пак нищо.
Но откак онази вечер спа на проветрено, леле... Не се удържа.
Ще спра за известно време с коремните преси, че взех много да се изморявам. То пране, чистене и... мъжленцето ми, милото. Щом спре, пак ще спи на отворен прозорец. То това му е цаката за весели празници.
- Идвам!- вика ме душичката сладка. То защо ли да карам мама да прави баница? Утре ще го изненадам гълъбченценето ми. Отивам, няма как, трябва на наваксвам пропуснатото. Абе, празниците са хубаво нещо.
Да ви е честита и на вас Новата хиляда, обърках се, щото тия дни предозирахме май, две хиляди и осма година! Бъдете щастливи, щото аз съм!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
