24.10.2009 г., 20:39

Чудо

864 0 3
3 мин за четене

       ЧУДО 

         Бяха се хванали за гушите.

         Преди години започнаха да си строят жилища.

         Заедно, като приятели,

         На едно място. В едно блокче.

         Започнаха всичко с мерак, с радост, че се бяха измъчили да живеят тук и там, на чуждо или свое, но и тясно, и неудобно, и скъпо.

         И започнаха.

         И колкото повече време минаваше, толкова повече се озлобяваха един срещу друг. Тоя крал, оня не плащал, друг не работел, трети лъжел и какво ли още не.

Тия, озверени един срещу друг хора, които не си и говореха, щяха да живеят един до друг, един над друг, щяха да влизат от един вход, децата им щяха да играят на едно дворче.

         След няколко години строителство, най-после сградата е завършена. Следват процедури по приемането ù и те щяха да влязат, да заживеят в нея.

         Започнаха процедурите!

        Последна комисия! Минават специалисти, оглеждат, спорят, счепкват се, записват, препоръчат, нареждат и накрая, един след друг ще подписват, че приемат сградата.

        И денят минава. Събираме се в едно от жилищата да приключим операцията по приемането. Приготвили хорицата една голяма маса, натрупали я и с хапване, и с пийване. Нещо като подкуп, но те твърдят, че е от благодарност.

        По чашка, по мезенце и следват подпис след подпис.

       Протоколът пристига накрая и при мен. И аз да сложа подпис. Без него другите не струват нищо. Строиха сградата по мой проект. Че бяха променили доста неща при строителството, че доста неща бяха лошо изпълнени и още какво ли не, беше без значение. Трябваше да подпиша…

        Минават минута, две, три…

        Не мръдвам! Усещам, че стаята се наелектризирва. Тия хора, които чакаха да влязат и да заживеят в сградата, бяха впили очи в мен.

        Ще подпиша ли или ще чакат още месеци и още нови процедури? Тия хора, които от години не си говореха и се мразеха до непоносимост, се бяха слели в едно. Сега цялата им омраза и злоба беше съсредоточена към мен.

       Те не ми бяха чужди. Години наред се срещах многократно с всеки от тях. Правех всичко възможно сградата да се изгради както трябва, да не отидат на халост парите, труда и животът им. Жилищата бяха хубави, но омразата помежду им беше непоносима.

        Станах.

        Искам нещо да кажа, но в главата ми е празно.

        Зловещо мълчание.

        Миг, два... и нещо проблесна в главата ми.

        Взех чаша! Вдигнах я!

       - Не знам дали знаете днес какъв празник е. Християнски. Аз съм еретик, но тоя празник винаги ме е привличал. На тоя ден хората си прощават един на друг. Докато работехме заедно, не един път се счепквахме, с тоя или оня. Възможно е да съм обидил и засегнал някого от вас. Днес се извинявам на всички. Пожелавам ви да сте щастливи в новите си жилища.

        Обърнах чашата и подписах протокола.

        Едни изръкопляскаха, други се засмяха, но в стаята нещо се промени.

        Стана тихо. Учудващо тихо. Непоносимо.

       ... и  една миловидна жена взе чаша, стана, вдигна я, поклони се наляво, надясно и съвсем тихо продума.

        - И аз ви моля да ме извините.

        След кратко мълчание я последва друг.

        И стана нещо невероятно!

        Тия хора, които допреди няколко минути не се поглеждаха и не се понасяха, вдигаха чаши, покланяха се един на друг...

        Прощаваха си!

        Някои от жените заплакаха.

        Започнаха да се прегръщат.

        Стана чудо!

        И аз вече не съм еретик.

 

14.11.2007

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...