Бяха се хванали за гушите.
Преди години започнаха да си строят жилища.
Заедно, като приятели,
На едно място. В едно блокче.
Започнаха всичко с мерак, с радост, че се бяха измъчили да живеят тук и там, на чуждо или свое, но и тясно, и неудобно, и скъпо.
И започнаха.
И колкото повече време минаваше, толкова повече се озлобяваха един срещу друг. Тоя крал, оня не плащал, друг не работел, трети лъжел и какво ли още не.
Тия, озверени един срещу друг хора, които не си и говореха, щяха да живеят един до друг, един над друг, щяха да влизат от един вход, децата им щяха да играят на едно дворче.
След няколко години строителство, най-после сградата е завършена. Следват процедури по приемането ù и те щяха да влязат, да заживеят в нея.
Започнаха процедурите!
Последна комисия! Минават специалисти, оглеждат, спорят, счепкват се, записват, препоръчат, нареждат и накрая, един след друг ще подписват, че приемат сградата.
И денят минава. Събираме се в едно от жилищата да приключим операцията по приемането ...