ЧУДОТО

Било отдавна, много отдавна, в лето забравено, но от историци записано. В едно кралство, в едно господарство, в кралския двор кралицата родила две дъщери – близначки. Цялото кралство ехтяло от радостните възгласи на поданиците. Кралят влязъл в покоите на съпругата си, прегърнал я, целунал я и с въздишка произнесъл:

- Нямахме късмет този път за престолонаследник, но аз ти благодаря за тези прелестни създания, които ти с много мъки ми роди!

- Благодаря, съпруже! - отговорила кралицата. - Следващия път дано Бог ни дари с мъжко чедо и ощастливи кралското ти сърце.

- Аз реших да ги кръстим Елен и Йоана. Ти съгласна ли си?

- Да, съпруже! Та нали това са имената на моята и твоята майка. Те ще бъдат много щастливи.

Както при всички новородени, така и при кралските деца през нощта дошли Орисниците да предскажат бъдещето им, да предначертаят съдбата им. Те винаги били три и не се познавали една друга.

- Да израснат красиви, умни и щастливи! - започнала първата.

- Но едната да е добра, а другата подла и зла. - казала другата. - Когато станат моми за омъжване, да се влюбят в един и същи младеж. От ревност, че младежът обича добрата, злата да я убие!

- Сестро, защо даваш такива страшни орисии? Не те ли е жал за малките човешки създания? -попитала третата, разгневена от думите на втората.

- Така ми се диктува. В живота няма само хубаво. Има и лоши неща. Ти си кажи твоята и не гледай мен!

- Ти вече предреши живота на добрата, но аз ще предреша този на злата. След като е извършила вече злото си да срещне още по-злата Черна вещица, която да вземе и нейния живот! След осемстотин години да се прероди отново добрата дъщеря на краля и добрината и любовта й да победят силата на Черната вещица!

При предсказанието на третата орисница, втората потръпнала в моментен страх, но понеже не можела нищо повече да каже, побързала да отлети. Тя била самата Черна вещица, която имала силата да се размени с втората орисница и внесе своето зло в кралския двор.

Орисаното трябвало да се сбъдне. Така и станало. Двете момичета израснали красиви девойки, но понеже били двуяйчни близнаци,изобщо не си приличали. Елен - руса, с бяло нежно лице и големи сини очи, стройна снага и много добра душа. Целият й образ излъчвал любов. А Йоана била мургава, с черни коси и черни очи, в които винаги се четяла злобата и подигравката към русата й близначка. В сърцето й нямало любов. Колкото и да се стараела, поради реда и правилата в кралския двор, да бъде мила, това трудно й се удавало и дори засилвало омразата й. За тези, които не ги познавали, те изглеждали превъзходни, красиви млади дами. Понеже на краля не му се родили повече деца и нямал престолонаследник по кръв, той се замислил да намери женихи за дъщерите си, от които да избере един за свой наследник, ако умре преди да види внуци, които ще могат да го унаследят. Но в Елен се влюбил младеж от съседното графство. И тя се влюбила в него. Между тях се разгоряла силна, неподвластна на никакви интриги любов. Препускали с гордите си коне и се срещали в горичката между кралския двор и графството. Това не убягнало от ревнивия взор на Йоана. Злобата в нея й диктувала, че й е отнето правото тя да бъде любена от красивия младеж, защото знаела, че намеренията на баща й са Елен да бъде омъжена за принц. По най-различни начини тя се опитвала да го привлече към себе си, но безуспешно. Тогава решила да я наклевети пред родителите си и този път успяла. Преследвачи заловили Елен и я хвърлили в най-високата кула на двореца, от където не можела изобщо да излиза, пазена от верни на краля пазачи. Но любовта не признава граници. Графът изпращал при любимата си гълъби, чрез които те си кореспондирали. Така той узнал, че тя чака дете от него и тая вест го хвърлила в огъня на най-различни постъпки, за да открадне любимата си. Бил залавян, пребиван и изхвърлян като псе в тъмната гора. Времето минавало и Елен не знаела как да се изплъзне от затвора на родителите си. Доверила се на придворната дама, която била неотлъчно до нея. Двете направили план за бягство. Дамата ще внесе приспивателно, с което ще приспи стражата, а графът ще ги чака отвън. Този път бягството се получило и Елен се намерила при своя любим заедно с придворната дама. Йоана открила първа бягството им и разярена полетяла с коня си към графството. През това време сестра й раждала. Родила син на графа. Той я прегръщал, целувал и благодарял на Бога за щастието им. Дамата повила бебето и го отнесла в приготвената за него стая. Йоана влетяла при щастливите влюбени, точно когато те се целували, извадила скрития нож и го забила в гърба на сестра си. Тя се свлякла в краката на ужасения граф. Виждайки мъртвата си любима, той отправил замъглен от сълзите, питащ поглед към сестра й, но тя не се двоумяла, забила извадения от трупа на Елен нож и го забила в гърдите му. Той паднал до любовта на живота си и кръвта им се смесила завинаги, оставяйки следа в отлетелите души. Но Йоана така и не разбрала, че сестра й оставила наследник на тази силна любов. Това знаела само дамата, която го отнесла много далеч – през девет земи в десета и го отгледала като свое дете.

В кралството обявили, че двамата влюбени са се самоубили, погребали ги поотделно, но мъката в кралското сърце не замлъкнала. Той се разболял и легнал на легло. Преди да умре омъжил Йоана за принц и ги поставил начело на кралството. Принцът бил мекушав и фактически тя управлявала, но със злоба, омраза, непочтеност и склонност към предателства. В нейните ръце кралството се разпаднало, покорено от съседните кралства, а тя попаднала в ръцете на противника си, изкарала до края на краткия си живот в тъмните килии на затвора.

Черната вещица наблюдавала всичко и потривала доволно ръце. Нейното проклятие, защото то било точно проклятие, а не орисване, се сбъднало.

Изминали осемстотин години. Потомството на Елен и Графа се разпростряло по целия свят. Никой не помнел началото, въпреки че дамата на предсмъртното си легло разказала на кралския внук за истинския му произход. Той много обичал майката, която го отгледала, и се заклел никога да не потърси роднините си, а дори заминал още по-далеч от тях и живеел почтено със семейството си, което го дарило с много внуци и пра-внуци.

Настъпил сегашния век на новите технологии. Фейсбук свързвал хората по целия свят. Елен от Франция била студентка в Париж, а Христо – студент в София. Във Фейсбук ги свързала любовта към гълъбите. От началото те само разменяли снимки на бели гълъби, които отглеждали в родините си, но постепенно връзката им се засилила и преминала в любов един към друг. Копнеели да се видят и той заминал за Париж. Тази среща взривила любовта им. Тя разцъфтяла като пролетна поляна, красива и уханна. Ако до момента имали някакви съмнения, когато се видели, тези съмнения се стопили и изчезнали завинаги. Родила се интимността, която се четяла в очите им, сияещите лица, устните и тръпнещите за допир тела.

Черната вещица, която живеела хилядолетия, се приспособила към този век и продължила да върши черните си дела, насаждайки в сърцата на хората злоба, завист, омраза и се наслаждавала на пораженията, които те извършвали на човечеството. Наблюдавала и Фейсбук – плодотворно поле за нейните дела. Останала изненадана, когато видяла там профилите на Елен и Христо. Помислила си, че са преродените кралска дъщеря и графа. Не знаела, че са техни наследници. Бог не й позволил да види раждането на сина им. Изненадата й прераснала в гняв.Твърдо решила, че ще ги премахне от белия свят.

Било ден Събота пред Възкресение Христово. Елен и Христо, прегърнати, обикаляли църквата, обещавайки си дълготрайна искрена любов. Правели си планове за предстоящата им сватба след празниците. Родителите на двамата били дали своето съгласие. Движението на народа спряло и настъпила тишина. Свещеникът произнесъл сакралните слова „Христос Воскресе!“ В този върховен момент Черната вещица се спуснала, грабнала горящите свещи от ръцете на Христо и Елен и ги насочила срещу тях, духайки в телата им. Пламъкът ги обгърнал, но те не усетили горещината му. Христо сграбчил невидимите ръце, които държали свещите и ги обърнал срещу също така невидимия дух.Чуло се съскане и ярък пламък се възнесъл към небето. В него изгарял завинаги духът на Черната вещица. Щадящият огън за добрите, вярващи в Бога, хора изгорил едно зло, което си позволило да нахлуе в Божествения двор. Всички присъстващи отправили взор към Чудото, макар че не можели да си обяснят точно какво е то. След пламъка останала слаба струйка пушек, който се разнесъл, сякаш погълнат от звездите, светещи на небосвода. Елен и Христо се приближили до приготвените отпреди клетки, отворили ги и от тях полетели над множеството белите им гълъби. Всички мълвели - „Воистина Воскресе!“ Душите и сърцата им били изпълнени повече от всякога с Вяра и Любов.

Елен и Христо вдигнали голяма съвременна сватба и заживели щастливо на Българска земя. Не бях на сватбата им, но всички сайтове я отразиха и Фейсбук се пръскаше по шевовете от щастие. Може би това щастие е докоснало и душите на Краля и Кралицата, които много, много отдавна били в отвъдното.

На вас, добри хора, поставям в ръцете по един бял гълъб, олицетворение на Христовото Възкресение и Любовта между хората. Пазете я в сърцата си и множете доброто!

09 04 2018