Чудото на нощта
През последните няколко седмици се мъчеше усилено да докаже хипотезата на Риман за нулите на дзета-функцията. А тя гласеше, че всички тези нули лежат на една и съща права. Вече 160 години нито един математик на планетата не можеше да се справи с нея. Самият Риман беше развял белия флаг. Но той не се вълнуваше от огромната награда - един милион долара, обявена в случай на успех. Човъркаше от чист интерес и то от години. Ала чак напоследък го споходиха нови идеи, отварящи малка вратичка за успех. Тази нощ си легна в 4 часа. Беше силно превъзбуден от изчисленията. Успял бе да намери неизвестен досега начин да пресмята тези нули. Мяташе се като риба на сухо в леглото, но с едно радостно предчувствие, че е близо до успеха. Може би беше вече 4.30 часа, когато умората надделя и той се унесе в неравномерен сън. Измина неопределимо време, когато внезапно усети, че е буден. Буден на границата между съня и реалността, ала все пак в съзнание. И тогава го съзря!!! Беше същество прозрачно и кристално. Оприличимо на много голяма прозрачна пеперуда, но и на паяк, защото имаше свойството да изсмуква. То леко притисна дробовете му и те престанаха да могат да се разширяват и пълнят с въздух. Силата му не бе толкова голяма, че да смачка неговите дробове. Но съществото просто ги стискаше така, че да останат неподвижни. Беше се настанило точно върху него и долната му повърхност прилепваше към гърдите и корема му. Изведнъж усети как въздухът му свършва. В съзнанието му изплува мисълта, че съществото го убива. Ала бе дотолкова скован, че не можеше да помръдне. Обзе го чувство на атавистичен ужас и се опита да извика, но почти нямаше въздух в дробовете, за да отрони звук. С последна и върховна мобилизация започна да издава почти шепнещ вик: Мамо, помогни ми! Помогни ми, мамо...! И успя да промълви името й. Тъкмо тогава блесна светкавица и се чу гръмотевичен шум. В стената срещу него мълнията изсече голяма S-образна пукнатина и от нея излезе облечена от главата до петите в бяло покойната му майка. Приличаше на мойрата Атропос - сурова съдница, дошла да произнесе присъда. Кристалното пеперудообразно същество се разпадна на милиарди наночастици. Той усети дробовете си напълно освободени и започна жадно и учестено да диша!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
