Рима (Ани)
77 422
20.06.2009 г., 23:06 ч.

Чудя се... 

  Проза » Разкази
1501 0 18
2 мин за четене

 На преуважаемата г-жа Лажова

 

 

Чудя се дали осъзнаваш колко те обичам... в моменти като този, когато бягам до магазина по плажната си рокля и с две празни бутилки от бира, само защото си се оплакал колко ти се пие. И аз, суетната, отивам веднага, без дори да се погледна в огледалото, без дори да измия пясъка от краката си. А ти си там, в сърцето ми, като залепнала мидичка на рамото ми.

  Чудя се дали осъзнавам колко те обичам... в моменти като този, в който съм изорала бразда пред печката от нерви дали ще се получат любимите ти сладки, които за последно си ял в детството си на село, при баба. Аз, която се бях зарекла, че сладкиш на мъж няма да направя. Виж – мусака, сърми, пилешко с гъби и (почти) сметанов сос, гювече... само кажи, но сладкиш?! Никога! А ти си там, в сърцето ми, като загорялата чорба от ореховки, която ти стъкмих, защото пропуснах да сложа брашно.

  Чудя се дали осъзнаваш колко ме обичаш... в моменти като този, когато ходиш до аптеката посред нощ, за да ми купиш хапчета за гърло. Нищо, че на следващия ден си на работа и имаш важно съвещание, а аз съм ти се цупила цял ден и не съм ти говорила. И ти ставаш и отиваш, без дори да съм започнала да се моля, отиваш без дори да си вземеш връхна дреха. А аз съм там, в сърцето ти, като болката от растящ мъдрец.

  Чудя се дали осъзнавам колко ме обичаш... в моменти като този, когато стържеш с вилица моята прегоряла чорба от ореховки и я ядеш, сякаш е най-вкусното нещо на света. А аз съм я опитала вече и знам, че е ужасна, но ти... Ти, който връщаш баклавата в сладкарницата, ако има и една мъничка черупчица, ти не ми даваш да я изхвърля. И изяждаш всичко, до последната загоряла трохичка. А аз съм там, в сърцето ти, като заседнало остатъче от орех между зъбите.

  Чудя се дали осъзнаваме колко се обичаме...  в моменти като този, когато си говорим без думи, когато ти споделям мислите си, а ти се смееш без глас, когато се гледаме часове без да се докосваме, когато се скарваме и сдобряваме, когато си правим напук или се изненадваме, когато се крием от света и когато крием света в себе си, когато се любим...

© Ани Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Катя, Зори - благодаря ви
  • невероятно е!
  • Чудя се дали осъзнаваш колко е прекрасно това, което си написала...?
    Чудя се дали някога всеки ще озъзнае силата и красотата на тази толкова лесна и голяма лщбов...?
  • Ахах, не, наистина трябвада е безпаметно влюбен, за да го яде това. Но нали чудеса се случвали, трябва да има и такива влюбени
  • ... а после любовта на мъжа минавала през стомаха !?!... ето, че не е вярно... да яде чорба от ореховки и то загоряла- това си е чиста проба жертвоготовност... хвала на таквизи влюбени издевателства над нормалното човешко състояние... в тях е смисъла...
  • Хахахаха, оф, да, определено ми липсваха тези коментари!
  • Имам подобно... за баница.
  • Много силно като емоция!
  • Много сте мили, благодаря ви
  • Изпълни ме! Истинско като живота - самият живот! Благодаря ти, Ан!
  • точно това ми се искаше да предам - една простичка любов без усложнения
    Е, Ани, успяла си!!!
  • Много е хубаво!Много!
  • Светле, точно това ми се искаше да предам - една простичка любов без усложнения. Понякога е толкова трудно да се постигне, НО стига клишета Хората трябва да осъзнават какво имат на момента, след това и да им дойде прозрение, кел файда. И моля, пак заповядай, радвам се, че ти хареса.
    Петя, защо така скептично? Няма човек, който да не бъде обичан. Дори Хитлер си е имал съпруга
    Грег, Яна, АнтонЕ благодаря ви.
  • Много красиво!
  • Когато един жив класик като Лажова коментира едно произведение аз мога само кротко да се съглася.
  • Ани,красива е обичта,когато е споделена,когато мълчаливо,с доверие очите разговарят...Топло ми стана от написаното,но и малко тъжно,защото е ад да знаеш ,че никога няма да те обикнат...
  • Чудя се дали осъзнаваш колко те обичам... в моменти като този
    Чудя се, дали осъзнавам тези толкова много 15 минути слава, които ми дарява живота с хора като теб?! Чудя се дали разбираме, че живота е в любимите ни сладки направени за друг или загорялото ядене, което...не е повод за кавга, когато се обичаме истински.
    "Чудя се дали осъзнаваш колко ме обичаш... в моменти като този, когато ходиш до аптеката посред нощ, за да ми купиш хапчета за гърло. Нищо, че на следващия ден си на работа и имаш важно съвещание, а аз съм ти се цупила цял ден и не съм ти говорила. И ти ставаш и отиваш, без дори да съм започнала да се моля, отиваш без дори да си вземеш връхна дреха."
    Чудя се дали осъзнаваме колко е прекрасен живота, а ние си го усложняваме?! Благодаря ти Рима, за посвещението. Чудя се...дали осъзнаваш, че аз осъзнавам...теб!!!
Предложения
: ??:??