20.06.2009 г., 23:06

Чудя се...

1.8K 0 18
2 мин за четене

 На преуважаемата г-жа Лажова

 

 

Чудя се дали осъзнаваш колко те обичам... в моменти като този, когато бягам до магазина по плажната си рокля и с две празни бутилки от бира, само защото си се оплакал колко ти се пие. И аз, суетната, отивам веднага, без дори да се погледна в огледалото, без дори да измия пясъка от краката си. А ти си там, в сърцето ми, като залепнала мидичка на рамото ми.

  Чудя се дали осъзнавам колко те обичам... в моменти като този, в който съм изорала бразда пред печката от нерви дали ще се получат любимите ти сладки, които за последно си ял в детството си на село, при баба. Аз, която се бях зарекла, че сладкиш на мъж няма да направя. Виж – мусака, сърми, пилешко с гъби и (почти) сметанов сос, гювече... само кажи, но сладкиш?! Никога! А ти си там, в сърцето ми, като загорялата чорба от ореховки, която ти стъкмих, защото пропуснах да сложа брашно.

  Чудя се дали осъзнаваш колко ме обичаш... в моменти като този, когато ходиш до аптеката посред нощ, за да ми купиш хапчета за гърло. Нищо, че на следващия ден си на работа и имаш важно съвещание, а аз съм ти се цупила цял ден и не съм ти говорила. И ти ставаш и отиваш, без дори да съм започнала да се моля, отиваш без дори да си вземеш връхна дреха. А аз съм там, в сърцето ти, като болката от растящ мъдрец.

  Чудя се дали осъзнавам колко ме обичаш... в моменти като този, когато стържеш с вилица моята прегоряла чорба от ореховки и я ядеш, сякаш е най-вкусното нещо на света. А аз съм я опитала вече и знам, че е ужасна, но ти... Ти, който връщаш баклавата в сладкарницата, ако има и една мъничка черупчица, ти не ми даваш да я изхвърля. И изяждаш всичко, до последната загоряла трохичка. А аз съм там, в сърцето ти, като заседнало остатъче от орех между зъбите.

  Чудя се дали осъзнаваме колко се обичаме...  в моменти като този, когато си говорим без думи, когато ти споделям мислите си, а ти се смееш без глас, когато се гледаме часове без да се докосваме, когато се скарваме и сдобряваме, когато си правим напук или се изненадваме, когато се крием от света и когато крием света в себе си, когато се любим...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Катя, Зори - благодаря ви
  • невероятно е!
  • Чудя се дали осъзнаваш колко е прекрасно това, което си написала...?
    Чудя се дали някога всеки ще озъзнае силата и красотата на тази толкова лесна и голяма лщбов...?
  • Ахах, не, наистина трябвада е безпаметно влюбен, за да го яде това. Но нали чудеса се случвали, трябва да има и такива влюбени
  • ... а после любовта на мъжа минавала през стомаха !?!... ето, че не е вярно... да яде чорба от ореховки и то загоряла- това си е чиста проба жертвоготовност... хвала на таквизи влюбени издевателства над нормалното човешко състояние... в тях е смисъла...

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...