Чърчил и щората
Повдигна плахо щорите и с ужас се взря в осветяваното на моменти нощно небе.
Немците сриваха Лондон, а той нямаше какво да направи, освен да стиска устни, да примигва при всеки гръм и да се моли щетите да са по-малко.
Пръстите му неволно потърсиха неизменната, успокояваща пура, но кутията беше празна. Обърна се, погледна към барчето, където зееха празните бутилки. Явно всичко беше срещу него...
В този момент от безизходицата го изтръгна почукването по вратата.
- Влез.
- Г-н премиер, донесох пурите и уискито.
- Благодаря - каза Чърчил. Новината стопли измъченото лице, заглаждайки голямата бръчка на челото му.
Инстинктивно направи няколко крачки и с треперещи ръце пое пакета.
- Свободен си - каза на куриера.
С обиграно движение отряза края на пурата, ловко измъкната от кутията, и я запали с блаженство. Наля малцово уиски и някак си се успокои. От войната навън и относителния уют на кабинета му го делеше спуснатата щора, неговата "броня" срещу външния свят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милен Милотинов Всички права запазени
