Чърчил и щората
Повдигна плахо щорите и с ужас се взря в осветяваното на моменти нощно небе.
Немците сриваха Лондон, а той нямаше какво да направи, освен да стиска устни, да примигва при всеки гръм и да се моли щетите да са по-малко.
Пръстите му неволно потърсиха неизменната, успокояваща пура, но кутията беше празна. Обърна се, погледна към барчето, където зееха празните бутилки. Явно всичко беше срещу него...
В този момент от безизходицата го изтръгна почукването по вратата.
- Влез.
- Г-н премиер, донесох пурите и уискито.
- Благодаря - каза Чърчил. Новината стопли измъченото лице, заглаждайки голямата бръчка на челото му.
Инстинктивно направи няколко крачки и с треперещи ръце пое пакета.
- Свободен си - каза на куриера.
С обиграно движение отряза края на пурата, ловко измъкната от кутията, и я запали с блаженство. Наля малцово уиски и някак си се успокои. От войната навън и относителния уют на кабинета му го делеше спуснатата щора, неговата "броня" срещу външния свят...
© Милен Милотинов All rights reserved.
