Циганката

 
         Момичето се бе свило на разхвърляното легло и сълзите му мокреха възглавницата. Крехкото телце се тресеше от безгласните ридания, а тъмните маслинови очи бяха потъмнели от страх и мъка. Знаеше, че един ден това ще стане, но гледаше да не мисли. Вратата на стаята се отвори и лъч светлина проряза мрака, като освети булчинската рокля, преметната на стола до леглото.

– Магдо, стига плака! И да плачеш, и да не, знаеш, че трябва да те омъжим! Дума сме дали.

Старата циганка приседна на леглото до свитото момиче и нежно погали разпилените по възглавницата къдрици. От гърлото й се отрони дълбока въздишка.

– Не искам, мамо!  Не искам да ходя там!-  Магда скочи от леглото и блъсна стола,  роклята падна на земята и момичето я изрита в ъгъла.

– Тихо, чедо…тихо…баща ти да не чуе, че ще играе колана и по теб, и по мен. Знаеш, че са те платили вече. Дума е дадена още когато беше съвсем мъничка. Това е нашата орис. И аз плаках, като ме ожениха, а бях по-малка и от теб. Колко бой отнесох и от свекъра, и от свекърва ми, че и от баща ти за това, че плачех. Ще свикнеш.

       Магда отново се хвърли по очи на леглото и захлипа неутешимо. Не можеше да си представи, че утре тези хора, които я гледаха сурово ще я отведат далеч от къщата в която израсна, от училището, в което никога нямаше повече да стъпи. Беше виждала момчето, на което я даваха само два пъти и беше запомнила само злите му очи, които я стрелкаха с неодобрение. Толкова се надяваше да не съберат парите, които баща ѝ беше поискал за нея, но уви. Утре щяха да дойдат да я вземат. Преди две години бяха омъжили по-голямата ѝ сестра Елена и Магда я беше виждала едва няколко пъти оттогава, но страхът беше изписан на лицето ѝ и нямаше нужда да ѝ се обяснява. Сестра ѝ беше наплашена и щом мъжът ѝ погледнеше към нея, потреперваше като бито куче. Това беше съдбата на момичетата от рода на Калдарашите. Омъжваха ги, преди да навършат шестнайсет и ставаха робини в домовете на съпрузите си. От съвсем малки биваха обучавани в тънкостите на джебчийството и всяко едно от тях трябваше, след като се омъжи, с кражби да възстанови това, което беше платено за него. Магда отказваше да краде. Мразеше това. Дори след като баща ѝ я преби жестоко няколко пъти и цяла седмица стоя гладна, не искаше да го прави. Но сега щеше да се наложи. Трябваше да краде за новата фамилия, за да си получат парите, които вчера баща ѝ взе за нея.

Тя затвори очи и утихна. Майка ѝ тихо се надигна и излезе и лъчът светлина изчезна с нея. Мислите се блъскаха в главата на отчаяното момиче, но изход нямаше.

Животът ѝ свършваше утре. За един момент си помисли, че ще е най-добре  да умре и всичко да свърши. Но я беше страх. Ужасно я беше страх от смъртта. Трябваше да направи нещо. Не можеше да се обрече на това. Тя стана и закръстосва стаята. Не можеше да няма изход. Нямаше да има живот нито в новото ѝ семейство, нито в старото.

Момичето седна в леглото и погледна омразната рокля. Никога не бе мечтала да бъде булка, защото откакто се помнеше, знаеше какво я чака. Не си беше представяла сватба, дори с Георги – момчето, което я караше да се смее и всеки един негов поглед караше кръвта ѝ да нахлува в главата ѝ и да я замайва като глътки старо вино. Няколко пъти ѝ беше прошепвал да ухото, че ще я открадне, а тя се смееше.

Да я открадне…

     Магда отново скочи и мислите ѝ бясно запрепускаха. Вече знаеше какво да направи. Бързо се облече, сложи няколко рокли в една торба и тихо отвори вратата. Къщата беше потънала в мрак и тя безшумно се промъкна в стаята на родителите си. Беше видяла къде баща ѝ скри парите, платени за нея и ловко ги извади. Сложи си ги в пазвата, внимателно излезе и с всички сили се затича към дома на Георги. Когато стигна, видя че прозореца на стаята му още свети и тихо извика. След малко се показа рошава глава, която извика сърдито:

– Кой е там?

– Аз съм, Магда! Слез да ти кажа нещо!

От вълнение гласът младото момиче трепереше неудържимо. Щеше да се измъкне! Нищо че родителите му не даваха и дума да се изрече да я вземе, защото имаха стара вражда с баща ѝ.

– Какво се е случило, защо си дошла? – Георги се беше приближил безшумно и гласът му я накара да подскочи.

Магда понечи да го прегърне, но той стоеше неподвижно.

– Искам да съм с теб! Не искам да се женя утре! Трябва да избягаме! Имам пари!.. Много пари!.. Да идем в града!

– Ти побърка ли се! – Георги я хвана за раменете и я разтърси. Отивай си у вас! Да ни избият ли искаш? Тебе са те купили! Не мога аз да се бъркам в това!

Той се обърна и се прибра. Момичето остана като ударено от гръм. Дори не можеше да заплаче. Взе чантата и бавно тръгна обратно…