4.01.2022 г., 15:32

Цигарата

607 0 0
1 мин за четене

Човекът, който я хвърли, скочи бързо в автобус 44. Tя остана там – на спирката. Сама. И догаряше. Беше просто една цигара, която някой беше захвърлил и бе продължил по пътя си. Беше се отървал от нея като от неудобна мисъл. Минаващите наблизо коли и камиони ѝ се смееха подигравателно и я подминаваха, всички натоварени с  по няколко човешки съдби и купчина дневни ангажименти. Като живота, който минава покрай нас, докато се учим да го разбираме и да го обясняваме. Като миговете, които се опитваме да задържим, а те неусетно се превръщат в спомени. Като хората, които идват в живота ни и го напускат по една или друга причина.

Едно нахално врабче, което подскачаше наоколо безцелно, сякаш бе дочуло мислите ми. „Хайде стига бе! Това е само една цигара! Ти си луд!“ – ми каза с поглед то и може би беше право, но за себе си. „Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира“ – цитирах веднага Вазов и „Под игото“ в своя защита, но врабецът присмехулник така и не благоволи да ме изслуша.

Вятър довърши всичко. Завъртя цигарата във въздуха няколко пъти като циркова актриса, а после тя падна на земята и бавно угасна завинаги.

Късният следобед с неохота отстъпи мястото си на подранилата нетърпелива вечер и двамата заедно с него се качихме в осемнайската.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Михайлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...