Б. затвори плавно очи, извади небрежно свитата цигара, и отваряйки плътните си устни, издиша дима. Тя съзнаваше, че пушенето не я прави кой знае колко щастлива, но това бе единственият начин да облекчи ледената болка, сковала душата и. Докато лежеше върху белите чаршафи и мислеше за първата си среща с НЕГО, Б. глътна част от дима и започна силно да кашля. Задави се лошо. Но това задавяне я караше да си представя как отровата навлиза бавно, но сигурно в дробовете и. Мазохизмът и нямаше граници! Подлудяваше я! Б. взе един сочен портокал от купата с плодове и го стисна, сякаш в ръцете си държеше памук. Киселият му сок се стече по кожените ù гривни, по цялата ù ръка... За секунда се сети за баба си, която казваше, че хората са като портокалите - понякога кисели, понякога сладки - зависи от сезона! Б. много обичаше баба си, но тя почина преди около година...
При спомена за тази жена очите на Б. се изпълниха със сълзи, станаха по-сини от обикновено. Тя никога не плачеше. Създаваше представа ...