Валеше. Застана под козирката на кафенето. Извади от джоба кърпа и избърса лицето си. Изтри олющения калъф на цигулката. Отвори капака и погали своето съкровище. Знаеше, че и днес ще бъде поредният ден, в който ще се прибере с празен джоб, а искаше да купи на Теа онези сребърни обици, като рози. Не струваха много, но за него бе непостижима мечта.
Вече десети ден валеше и на хората по улиците не им беше до това да слушат музика. Минаваха забързани под чадърите си, без да чуват нищо, дори и шума на колите.
Докосна няколко пъти с пръст струните. Леко пипна лостовете за настройка и засвири. Беше му тъжно и инструментът заплака своята песен.
Не гледаше. Затворил очи се пренесе в света на душата си.
Усети, че някой го гледа и вдигна лъка. На улицата стоеше мъж, под големия си черен чадър. Някои от минувачите, дори го бутаха, бързайки към сивите си задачи. Доближи и сложи голяма банкнота в калъфа. Очилата му бяха запотени от пълзящата влага.
- Бихте ли изпили чаша кафе с мен?
- Защо не.
Влязо ...