ИЗНЕВЯРАТА

Силен вътър се разнесе и дъждовни капки започнаха да се стичат по улицата, когато  последвалият шум от влизането на Сибил в бара, не се отрази добре на Едуард.
Протягайки ръка към чашата си, той изпи обещаващо малкото питие, останало в нея и с неприязън погледна към жена си.
Предните няколко дни за него бяха ключови. Именно тогава разбра, че светът, в който цареше лицемерието и лъжата не бе устроен за него и дългото чакане да се случи нещо значимо в живота му, не бе оправдано.
И сега след като бе убеден, че е намерил място, в което можеше да се скрие от света и да подреди обърканите си мисли, се появи тя.
Отправяйки многозначителен поглед към мъжа си, Сибил тръгна към другия край на бара, повика обичайната си поръчка и не след дълго бармана поднесе двоен джин на дамата, като с издаващо любопитсво насочи вниманието си към нея.
Сибил пиеше толкова ненаситно, че последвалите няколко двойни поръчки, донесоха на бармана истинско щастие.
След известно време, алкохолът оказа своето въздействие и върху нея. Минути, след като остана само в компанията на своето питие, тя се озова в обятията на бармана.
Обезкуражаващото поведение и наглата самонадеяност на жената, доведоха Едуард до признаци на лудост. Не успял да овладее гневът и недоволството в себе си, мъжът който се бе заблудил, че е намерил спокойствието, повика бармана за да плати сметката си с кажи-речи последните си пари, стана и, не усещайки почва под краката си, блъсна стола, който се намираше непосредствено до вратата и излезна.
След няколко часа в същият този бар, влезна съседът на интересното семейство. Той носеше в себе си една бележка, която подаде на бармана, обърна се към Сибил, погледна я с най-тъжните очи на земята, след което си тръгна.
Бележката бе със следното съдържание: ”Не намерих  дори една стойностна причина да живея, но открих една достойна да умра! Винаги ще те обичам, Мат! Грижи се за Сибил! Вечно твой, Едуард!
След като Мат прочете прощалното съобщение, изпусна бележката на земята и вцепенено погледна към Сибил. А тя, от своя страна изпадна в истеричен смях. Тогава разбраха, че тайната им  вече нямаше никъква стойност, че бяха разкрити...
... Огромните дъждовни капки блъскаха по прозореца на стаята на Майкъл, а шума от дъжда го събуди и той уплашен промърмори: 
“Господи, какъв странен сън”!

БОЛЕСТТА

Вятърът продължаваше да духа, а дъждовните капки образуваха огромни гьолове, когато трамваят, с бясна скорост профуча по релсите, така сякаш щеше да изпусне последният си шанс в живота.
Последният закъснял пътник, отчаяно размаха ръце към него в очакване да се завърне, но зает от дерзания, трамваят не му обърна никъкво внимание и побърза да се прибере в депото.
Уличните лампи все още осветяваха алеите, по които до скоро непреброими гласове общуваха по между си, билбордовете се усмихваха един на друг, а булевардът играеше под ритъма на танца, който беше съпроводен от движението на автомобилите, когато, незнаейки на къде да поеме и какво го очакваше още, Итън тръгна. Вървейки без цел и посока, се озова в тихата тъжна нощ.
Мелодията, която озвучаваше празнотата там, търсеше своята хармония така, както той единствената си надежда, изгубил я някъде по пътя, завинаги и безвъзвратно.
Една вечер, отдавна преди тази, Итън влезна в прекрасен бар, а там, наредени една до друга красиви кукли, чакаха своите герои.
Погледът му бе прикован от една жена, която седеше на маса за двама в дъното на заведението.
Тя пушеше нервно, а очите й бяха мокри. Плачеше. Такава неземна красота и толкова много тъга, не можеше да се открие в лицето на никоя друга.
Итън, неудържимо почувства дяволско привличане и изпита истинско желание да се присъедини към компанията на непознатата. Не успял да устои на магнетизмът й, без да са необходими колебания, не след дълго той бе заел празното място до нея.
Джина нямаше нищо против.
Отначало несигурно, като задаваше общи въпроси, Итън подведе нескромен разговор. Силно притеснена, тя отговаряше уклончиво, като се опитваше да задоволи мъжкото му любопитсво, но само след няколко последвали провокативни въпроси, се озова в собственият си капан и загадката й бе разкрита.
Семейството на Джина бе взело своето решение. Изоставена от своите родители, странно защо, като че ли от някъкъв скрит стремеж за поддръжание, тя бе направила същото и със своето дете. Но осъзнала грешката си, сега се опитваше да си го върне. Затова се нуждаеше от многобройни срещи с адвокати и добри финансови средства. Разбира се, това не бе единствената, а една от многото причини да се ориентира към тази професия. За разлика обаче от много свои колежки, Джина не я работеше с удоволствие. Не й харесваше тази роля на проститутка, но бе намерила начин да притъпи чувствата и усещанията някъде, дълбоко в сърцето си.
След края на разказа си, Джина продължи да плаче, а Итън се почувства някък съпричастен към съдбата й.
Отвел дамата в хотелската стая, след бурната нощ, освободена от всякъкви предразсъдаци, душата му покварена го изхвърли, а той като последният приказен герой, не посмя да се завърне в нея... защото
Итън бе прострелян, със зараза!!!...
Чумата на този така модерен свят (наричаха я още СПИН), взе поредната си жертва и не поиска прошка за това...
... А огромните дъждовни капки, продължаваха да блъскат по прозореца на стаята на Майкъл, когато шума от дъжда, отново го събуди и той уплашен прошепна:
“ Господи, още един странен сън! “
  
НАРКОТИКЪТ

Силният вятър утихна, а дъждът спря, когато барът започна да приема своите посетители. Обикновенно по това време на денонощието, на това място не се мотаеха много хора. Но тази вечер щеше да бъде различно.
Цветният дисплей на екрана, бе отворил врати, когато скрити в многоцветни обвивки, всяка отличаваща се от останалите, невидимите хора един по един пристигаха и заемаха своите места в него.
Групата, която се приготвяше за поредният си концерт, сега чакаше отново своите фенове. Те харесваха стилът им, защото беше безгрижен и спонтанен, изпъстрен с иронични и весели намеци, пълен с непринудено самохвалство, а когато скандиращият глас на вокала проплака зад микрофона, думите на песните, макар да бяха неясни, случайни и дори понякога нелогични, меломаните запълниха и малкото останало простанство в този необичаен екран.
Барът все още държеше вратите си отворени, когато по стълбите, надолу с интуитивна чувствителност, се втурна и последният невидим човек.
Той не беше като другите. Живеещ в свой свят, пренебрегвайки идеите на останалите, Требър се впусна в опасна борба.
Скъсвайки всякакви връзки с тях, като не обръщаше внимание на никого около себе си, егоизмът стана негова природа. Нямаше нужда от никой и сам се чувстваше най-добре. Сляпо вярвайки, че е свободен да прави каквото реши, започна да взима наркотици, стана зависим от тях и така, без да разбере, се обрече, като отне свободата си.
Но, за всичко това бе виновна мисълта му!
И сега, влезнал в този необичаен екран, застанал на сцената пред музикантите, Требър взе своя опиат.
Изпаднал в транс, танцувайки заедно с другите, той не усещаше нищо. Когато болката от пробождането с нож го свлече на земята, това състояние на безтегловност все още го държеше и  дори не забеляза, как кръвта по тялото му се стичаше като струя.
След известно време, когато отмина действието на наркотика, Требър  възвърна съзнанието си и със изненада видя до себе си да стои един непознат, облечен в бяла обвивка видим човек! Чак тогава осъзна, че опитът за убийство е бил безуспешен и побягна с бясна скорост навън!...
 ... А огромните дъждовни капки, вече бяха спряли да блъскат по прозореца на стаята на Майкъл, когато той отново се събуди и уплашен изкрещя:
“Господи, това е последният сън, нали?“