18.07.2020 г., 19:17 ч.  

 CO-вид – 26. Поетично разведряване 

  Проза » Фантастика и фентъзи, Други
676 0 1
Произведение от няколко части « към първа част
17 мин за четене

                                                                 Омайна лунна нощ е,

                                                                 аз искам още, още.

                                                                 И мои все да бъдат

                                                                 всичките ти нощи.

                                                                   Попфолк песен

                                                                Хадес, наши дни

                                                                                                                      

   Вратата, зад която се беше скрила тържествуващата троица – Алибей, Дун и Сюе, отново бе станала неподвижна и абсолютно непроницаема.

 – Казвай сега как да те накажа! – Персефина се обърна към примрелия от ужас Вергилий, който пак рухна в краката ú и пълзеше нервно насам-натам. – Да те хвърля на баскервилците ли, за да те разкъсат на хиляди парчета, да те топна в казана с врящо олово, за да си вземеш една препържваща вана или аз саморъчно да те смачкам като мръсна хлебарка с ей тия две лапи, да те сдъвча, да те глътна и после да те изплюя обратно върху Стената на плача за вечен спомен и назидание на поколенията на Хадес? Избирай!

  Владетелката на Империята на Мрака застрашително се беше надвесила над гърчещия се в краката ú игуанодон и мяташе гръмове и мълнии с дрезгав от гняв и възмущение глас.

  – П-п-пощадете ме В-в-ваше величество! – изписука игуанодонът, в ужаса си „повишил“ ранга на господарката си.

  Персефина дори не забеляза тази непростителна небрежност.

  – Да те пощадя ли? И защо да го правя? Кажи ми поне една ши…на причина да ти оставя жалкия, незначителен и скапан животец! А?

  Игуанодонът скорострелно забърника в гънките на побледнялата си почти до резедаво сбръчкана, дебела кожа. Най-после измъкна оттам някакво листче и го размаха като бяло знаме под носа на динозавърката:

   – Н-н-написах го за В-в-вас, В-в-ваше височество! С-с-само чуйте! З-з-за Вас – с-с-стихове!

  – Написал си стихове за мен? И смяташ с това да ме умилостивиш? – Персефина се засмя и сякаш леден вятър нахлу като разярен вихър, но после постепенно кротна и се настани удобно като желан гостенин в мрачните покои на хадеската принцеса.

  – Добре, дребен, давай! Да видим какво е сътворил пилешкият ти мозък!

  Вергилий разгърна листчето и с треперещ остроноктест палец започна да следи редовете. После погледна с умоляващ поглед господарката си, прочисти си гърлото и като осъден на смърт клетник изграчи с писклив, несигурен глас:

 – „Фигурно търкаляне“!

 – Фигурно търкаляне? Какво, по дяволоидите, е това? – лицето на венценосната пак започна да се налива с ярост.

 – Това е заглавието, Ваше височество, с-с-само заглавието!

 – Добре, продължавай, но спри да заекваш, че ще те накарам да изядеш листчето, преди да те изям аз! Ха-ха-ха! И така няма да разбера какво става нататък. Това е от „Хиляда и една нощ“! – обърна се пак към тавана, неизвестно към кого, Персефина и после впери кървясало око в треперещия игуанодон:

  – Продължавай!

  – Фигурно търкаляне! – повтори Вергилий, но срещнал яростния поглед на господарката си, бързо продължи:

 

     От тънкия ръб

     на дебелата крайност,

     засилване – скок.

                                    По_лед/т.

 

  Персефина изчака секунда-две, но игуанодонът мълчеше и гледаше плахо към нея.

  – Това пък какво е?

  – Ха-ха-хайку, Ваше височество! – пак започна да заеква поетът и се сви в очакване на удар.

  – И какво е хайку, ако не е тайна?

  – Японски поетичен жанр – каза вече по-смело Вергилий, защото все още не виждаше гръмове и мълнии от страна на Персефина, а само остро любопитство.

  – Е, щом е японски, може! – каза великодушно динозавърката. – Японците почитат нашего брата, влечугите. Само това накрая ми се струва, как да кажа – малко претенциозно! Не е ли прекалено претрупано?

  – Много сте добра, Ваше височество! Имате изключително изтънчен вкус! – изграчи Вергилий. – Там е моят принос, малко съм префасонирал хайкуто, за допълнителна оригиналност – може да се разбира и като „по лед“, и като „пόлет“. Придава многозначност! Като Вашата венценосна, многостранно надарена личност!

  – Добре, щом е за оригиналност, разрешавам – каза авторитетно Персефина и се настани удобно на дивана от инкрустирана кожа на смъртник. – Продължавай!

 

  Балдахищният дъх

  на ноздрите ти –

  тенджера под налягане!

 

  – Добре – кимна Персефона и пусна кокетно облаче дим през кралските си ноздри. – Това е точно. „Балдахищен дъх“ – харесва ми! От балдахин и хищен ли е?

  – Много сте прозорлива, Ваше височество! – писна възторжено Вергилий. – Точно оттам е!

  – Виж ти, дали и аз да не взема да пропиша поезия? „Балдахищен!“. Хубаво е. Но къде му е заглавието? Това също ли е хайку?

  – Не съвсем, Ваше Височество. Сричките не са точно. Това е свободно съчинение. А заглавието не е задължително. Традиционните нямат заглавия. А на това още не съм го измислил. Малко прибързано Ви ги показвам, предвид обстоятелствата…

  Вергилий са запъна и погледна страхливо към казана, а после към Персефина.

  – Продължавай, продължавай! Вече не съм толкова ядосана.

 

  –  Клюнът ми клюмна:

      много си умна!

      С тези брадавици

      шик си, красавице!

 

  – Да, и това е вярно, умна съм! И брадавиците ми са едни от най-впечатляващите в Хадес. На едната имам дори косъм! Браво, Вергилий! Ти си бил с неподозирани заложби. Нека позная, това вече съвсем не е хайку, защото е четиристишие.

  – Тъй вярно, не е! Тоест, да – четиристишие е, но не е хайку, защото хайкуто е от три стиха. Не-то е за хайкуто, да-то – за четиристишието – избъбри Вергилий и забелязал нетърпеливия поглед на господарката си, продължи, окрилен:

  – Люспите ти са омайна лунна нощ. Пиян съм безотказно! Тук малко съм преписал от една българска чалга песен. Класика в жанра! – додаде игуанодонът, виждайки че Персефина леко се намръщи. – Като изядете автора и изпълнителката, въобще няма да се сърдят!

  – Ммм-да! И това е добро! Българска? Не беше ли България една балканска страна, някъде в Европа? Със столица Букурещ?

   – София, Ваше височество. Букурещ е столицата на Румъния, друга балканска държава.

  – Добре де, все тая. Има ли още?

  – Само още едно. Засега, Ваше височество!

  – Давай!

  – С_пайДжърмен! – изплю Вергилий и млъкна.

  – Да? – Персефина чак се надигна от любопитство.

  – Това е.

  – Само това? Спайджърмен? Като Спайдермен?

  – Да, Ваше височество. Мой експеримент. Произведение от една дума. Нарекох го „Свръхкратко стихотворение“. Ето така:

 

 Свръхкратко стихотворение

 

 С_пайДжърмен!

 

  – И за какво става въпрос конкретно в това свръхкратко стихотворение? – господарката на Хадес се беше успокоила напълно и сега изпитваше само изгарящ интерес.

  „Виж го ти, влечугото!“, си каза тя. „Бива го, много го бива!“

  – Ами това е немски шпионин под прикритието на готвач в английски хотел пет звезди, който пече пайове за заблуда. През Втората световна война. Нощем се превръща в паяк, а после в як пай и се вмъква във вражески квартири по време на вечеринки, за да подслушва и краде информация. На английски думата немски е джърман, ще знаете1! – каза самодоволно игуанодонът и чак захълца от удоволствие, виждайки прояснения поглед на господарката си.

  – А, ясно! Немец под прикритие! Ха-ха-ха! – закиска се Персефина и стъклото на зацапания прозорец зазвънтя. – Много добре, Вергилий! Обичам военната тематика! Умееш с малко да кажеш много! Но какво общо има това с мен? – святкащото ú око фиксира отпусналия се Вергилий и той отново затрепери.

  – Н-н-няма нищо о-о-общо с В-в-вас! А-а-абсолютно нищо! П-п-просто ми х-х-хрумна! С-с-свръхкратко!

  – Стига си съскал, пъзльо! Успя да ме развеселиш. Помислú обаче за заглавието. Звучи ми малко… прекалено литературоведски. Може би нещо по-ярко, по-експресивно. Сетих се! Какво  ще кажеш за „Мисия Лондон“? И паят да е с гъше месо, например? Найс, а3? Добре, наказанието ти се отлага. Засега. И продължавай да работиш! Стилът  ти е интересен, но има нужда от шлифоване. За да заискри като диамант, достоен за короната ми! И да внимаваш с квалификациите! Не вземай лош пример от оня дъртак, дяволоидът. Имаше наглостта да ме нарече „магаре“. Мен, венценосната владетелка на петдесет Свята на Мрака!

  – Не чух господин Алибей да споменава наименованието на това иначе дълбокоуважавано от мен животно. Магаретата са много умни, трудолюбиви и издръжливи същества. Но господин Алибей каза…

  – Ще си затвориш ли най-после поетичната уста, Вергилий? Пак ли искаш да ме ядосаш? Каза „краставите кучета“, но имаше предвид поговорката „Краставите магарета и през девет баира се надушват“. Употреби евфемизъм4. Знаеш ли какво е евфемизъм, глупако? Ако не знаеш, да ти обясня? Нагледно! – Персефина посочи към врящия казан с олово. – Казват, че някои творци работели най-добре под натиск! Искаш ли да накисна за малко приказливата ти глава в освежителния си ко/к/те/й/л! Котел – коктейл! Ха-ха-ха! Видя ли, че и аз мога да правя каламбури!  

  – Не, не, не искам, Ваше височество, ка’ щяло! Изразявате се пределно ясно и неподражаемо експресивно! Вдъхновението сякаш струи от височайшите ви пори. Привилегия е за мен да се къпя в лъчите…

  – Вергилий, не прекалявай с ласкателствата! Казах, че днес няма да те наказвам. А сега изчезвай, докато не съм размислила и не съм те изкъпала в казана! 

  Персефина махна великодушно към игуанодона, който предпазливо беше започнал да се оттегля на заден ход, погледна към картината с Блуцифер на стената и седна да крои нови зловещи планове за завладяване на Световете на Светлината.

                                                                                                

                                                                                                 /Следва/

 

https://www.youtube.com/watch?v=KO7F9IctA1M

https://www.youtube.com/watch?v=XLftjweg2gE

https://www.youtube.com/watch?v=_WA72xcaIfI

 


1. Разведряване – улесняване на обтегнати отношения, предимно в политически план. Понятието често е използвано във връзка със затоплянето на отношенията между СССР и САЩ през 1970-те години, размразяване през период, който е почти в средата на Студаната война.

2. Ще знаете /англ. you know/ – буквален превод на английския паразитен разговорен израз, широко използван в „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол.

3. Евфемизъмдума или фраза, чрез която говорещият или пишещият възнамерява да избегне дума или фраза, която за слушателя или читателя звучи обидно, раздразнително или обезпокоително.

4. Найс, а? – реплика от филма „Мисия Лондон“,2010 г., на режисьора Димитър Митовски.

 

 

 

    

» следваща част...

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разменила съм звездичките и местата на "евфемизъм" и "Найс, а?", защото прибавих последното по-късно и автоматично му сложих повече звездички. Извинявам се за което.
Предложения
: ??:??