/Помощникът на часовникаря/
Този аргумент е изразен в едно изказване през 18 в на свещеника Уилям Пейли, в което той прави аналогия с часовник. Дори и да не знаете какво е това часовник, очевидно е, че всички тези колелца и пружинки, както и начинът, по който те целесъобразно са свързани едни с други, би трябвало да са измислени и направени от някого. Би трябвало, в някакъв определен момент от времето, да е съществувал създател или създатели, които да са замислили, които да разбират часовниковата конструкция и да са я проектирали за определени цели. И ако всичко това е вярно за сравнително простите часовници, нима то не е в още по-голяма степен справедливо за очите, бъбреците, лакътните стави, мозъка? Тези прекрасни, сложни и очевидно целенасочено построени органи не могат да нямат своя дизайнер, създател, свой собствен часовникар – бог.
Ричард Докинс, „Слепият часовникар“
– Луд ли си, Тефик бей? Дирите на този човек свършват до бесилото!
– Не – започват от бесилото! Ние с тебе живеем, ...