Common sence

"Common sense"*

"Човекът способен да разбере Буда,

... не бива да живее в свят, където

 господствуват "common sense", демок-

 рацията и бюргерското..."

                      Херман Хесе

     Е, ...? Спомняте ли си Ом, сънните копнежи, а комунизма? Великите дни на билото и трудните кошмари?

 На предела на грях и святост-родените революции и пътните времена на прехода.

 Къде те отведе противоречивата ти двойнствена природа?

     Наистина, когато се разделяш с вчера, когато няма утре, а безмълвието тежи като твой и всемирен грях. С всичкото речено и недоизречено .С твоето и тяхното.

Със синьото и червеното. Идеалът е ясен. Но къде да денем идеалите, големият свят не ще върне никога към по-малкия. Градил собствените си времеви - обществени противоречия си завлечен към ново и нови и твоят "степен вълк" се прережда с цветисто-мръсни и гадно-менчиви комбинации, търсейки времевата дупка на предвечното в неумолима борба на човешко и днешно...

                                                                        *

     "Вярвам в Господа Исус Христос, единороден син Божи, свят от светлина, поправител на земните недъзи, свята вяра, сам вседържител на видимо и невидимо, единоначален Отец, син и свят дух".

 Пътят  към Храма, беше твой. Изстрадан и дисидентско чист. Вяра в безверие, път към обхвата на всемира и дирената обич, доброта. Пътят към Храма. Езическа прамайка, древна птица към света на сенките, прераждане и всевластна божия Любов.

Вяра!

     Всеобхвата на древните революционни истини и безбожния атеизъм. Живота, смъртта и стремежа ти нагоре, приятелствата ти и Той! Влудяваща борба на вяра и неверие, на съмнение и трудната човешка участ да вървим, в малкото земно покривало, сред природно-мисловен копнеж към всемира. С живота и смъртта.

 Стозвучна фуга на течащия живот и раздвоеността на стотици къса противоречие и противоборство. Но и на твоя земна любов, доброта към ближния, нещо христово в дните на "желязната завеса".

... Някъде в стремежа към двуликост опростихме света. Някъде в стремежа към знание излетяхме високо... А падането на Икар е пожар...

 - "Боже мой, ти, който си на небето..."

 Поглеж сина - отцеругателя си. Виж низвергнатият те слави, престъпом взема духовно ти, не свети традиция,  оръжие използува и не любов към човеците, не блага молитва, а смърт и решетки дарява на някогашните първи и "родители свои". Не любов между човеците, а с алчност и амбиция лична заменя прославата на лика ти.

- "Да се свети името ти!"

 Да се свети, но атеистичният ни събрат не желае храма, иска "търговци", иска пари и не свени се да открадне, и не страхува се да убие! Зло всевластно!

- "Да пребъде царство ти, както на небето, така и на земята! Амин!

 Изцери человешките пороци, дари благолепие и дай ни мир, Исусе - сине Христов!

 И казано е "един от вас ще ме предаде".

 А човеците славят те и тук, и в Рим, в Лондон, в Москва и Ню Йорк. А човеците същи са и тук и там. А злото всевластно е от миром възникновение до сетния час...

 И не промених се "аз-смъртният" и не повярвах "аз-безбожникът"...

     Не убеди ме "частната инициатива" и чудото не просветли ме. Ти, мой Боже не оста, теб те оскверни тълпата, бори се пред дверите на Храма, кънтя смърт и зова гонение, не молиха се не видяха те!

- "И Бог възлюби човеците..."

 Де съгреших? Человеците грешни са, но защо пак грешат?

Новите чисти бяха, а не възлюбиха чедата свой...

     Не намерихме храма - присвоихме го. Не намери  Бога, преподобни ми, а го обсеби. Не чу зова му за вечна любов, а замени червеното със синьо, старите закони с нови и човеците потънаха в ново безверие. И се възправи нов грях да среща старото безбожие. Втурнаха се нови търговци да богатеят на плещите на ближните си. Остана, Боже, греха и злото...

- "Да пребъде дело ти, да властва любовта ти, да пребъде името ти, Боже!"

                                                             *

     Многоумажаеми господа,

 В еднаквостта на ежедневното битие и непрестанната борба за съществуване, похабените чувства на моето било с неизбежното си постоянство "сковават". И утъпканият коловоз на "здравия разум" изтощава и малкото живец на съществуването. Отчуждаване - не мисловно, идейно, а материално те взема и много по-неистово те хвърля в лоното на "малкото живуркане". И с всички свой сили ти се бориш.

 Свалихме общото - дадохме частното. Кой взеха, а кои не?! Развилняване на сребролюбие, ниски страсти, потъпкахме, охулихме, разкъсахме. Не едно, а цялото и впуснати в луда гонитба се надхитряме в моето и нашето...

 Но както природното равновесие не търпи пропадания, така и ние някъде там ще потънем в нищото, което сами сме създали.

"Не кради" се замени с "бизнес", работи - с търгувай, достатъчността с безогледното трупане. Не за години, а за месеци прехвърлихме и преминахме. Дълго правените ни "модерни професии" се оказаха ненужни. Всичко е "няма". И в нямането толкоз сребристи лимузини те гонят по неработещите на кръстовищата светофари. И в нямането луди коледни опашки, лошо сирене и развален салам и при частния и при държавния.

 Не уважаеми, не ще дребнея в хранително, водно, атомно-енергетични проблеми...

 Но защото "трай си" го дообогатихме с "печели", па трай; защото "вземам" го направихме: "те толкова извлякоха"; защото"кради", без да те хванат го превърнахме в "приватизирам", това което не съсипахме го "реституирахме".

 Защото "висшето дело" се скапа до "богат съм", значи съм.

Защото се рисува за продажба и пее за пари!

 И не "благото слово", касови "екшъни" и рекламирани "бестселъри" те заливат. И да догоним Европата се оплюхме и да забогатеем "кат Американците", станахме братя с турците, взеха да ни управляват "малцинствата", станахме "свободни" политици, защитаващи собствени "национал-интереси".

 Тъй като "по старому" не може, а новото го няма , раздробихме , за да е наше ,тоест частно; разделихме и се обединихме и се живее трудно...

     И ако в държавното няма, то частникът не дава; значи печели, за да живееш или си остани със своите идеали. Ако ли моралът е остарял - то вземи, да ти го не вземат, ако можеш препъни, очукай - та да бъдеш!

 И не за разум или за разтуха хукнахме към "световните"столици, а за търговия и не за красота, а за пари. Не "честни и чисти", "източноевропейци и мафиотски групи".

     О, всевечни и велики, "Здравий разуме"!

 Ти светило си ни и бъди ни! Наш бъди и води ни!

 Ти, светло бъдеще и сита Европо, наша бъди! Светъл, свят - велик.

     Та, мама, разумен бъди. Трай си, поработвай, не дразни чорбаджията, плати си. Не ходи по тъмно, та да те не срещне, не бори се, да те не очукат. Като всички пеят - пей! Като всички вдига митинг, па иди. Тихо, мирно, волю твою, като масовия"оборот". Чакай, сине, трай, дебни! Някъде да дойде твоят миг. Ах,дано...

- Дор до взор "разум - малък, нисш". Бавно - с лазение...

Вземи! Недей умува, инак ще го грабне друг. Аз съм силен - ще го взема и повече даже. Не хванеш ли го - утре ти отпадаш. Не качиш ли се - ще слезеш. Не давай, а пази! Не обичай, а води! Владей и управлявай... Но пази! - Инак...

- Дор до взор "разум - висш" - дръж, вземи!

И ако не щеш да бъдеш - онзи или тоз!? Поглеж. Веднъж

така друг път по-така. Кога с едните, пък когато може и с другите. И не богат, ни беден; не властвуващ, но ръководещ, не в началото, ни в края, в "златната среда". Какво е нужно на човека - малко но добре. Нито долу, нито горе.

- Дор до взор "разум - здрав" - където може и когато може, може...!

                                                    *

     Тоталитаризмът по отношение на семейно-битовите и междуличностни отношения "мяза" на патриархалния свят. Структурите на всички институции - вековници, също му приличат - църква, държава. Нашият "модерен свят" разби съществуващото. Тук е новото. Демокрацията ни е ново - неподчинение на водача, "патриарха" - сиреч многоводачество и донякъде изборност на многоводачеството...

 Всичко демократично си е живо "революционно" отхвърляне на другата крайност и затъване в изследването и правенето и по добрия стар образец.

 И щото човек е двуединен по отношение на природата и разума си - се заплита и една друга разностранна, демократично-идеологизирана игра.

     И един и друг, и тоз, и онзи с многоликата си демократична насоченост, временност, освободеност тръгна напред. Сиреч нанякъде...

 Човешката природа - двуполюсно определена и определима си е многосранна и хилядолична - хилядоръко демократизирахме прехода. Многоидейно го подковахме и хилядозъбо загризахме...

     Та идва нашето мнение за "гризането". То е вид природно животинска даденост за преработка на един вид суровина в друг. Преработка, за да се видозапази образеца и изменчиво и жизненасочено се отберат подобренията. Но не само суровината и не само животинския вид. А и нещото по-висше или онази неотработена енергия (остатъчна) или пък нарочно насочена към гризане на себепознанието...

     Нехайно манипулирайки изведохме първичната демократична съответственост - за основа на многоводачеството поставяме - гризането...

     Всеобхватно изследвйки многоидейното, целенасочено правене - отново откриваме преход към гризането... И защото всеобхватното гризане на първичното , напървопричината, следствието, мисленето и идеите не ще доведе да никъде другаде, освен пак до... гризане.

 Ако разчитаме на "кръгово-спиралните" теории не ще отидем никъде другаде освен до самоизгризване. В по-общ план до самоунищожение. В тотален план към всеобхватния несътворим, неръкотворен и вечен първичен хаос...

 Ако му отречем същността порядък, развитие, значи отричаме себе си, "демокрацията си", като "венецът на творението".

 Ако му ги признаем - то трябва да отречем висшите си достижения - прехода към върха, идеала, завършека и целостта на идеята .

 Следва, че тези си понятия трябва да характеризираме като процес. Тоест, няма съвсем чиста и върховна обособеност, а нейното преобразуване, обновяване...

     Та кой къде е по пътя, знае само всесилното - гризане, сиреч преобразуването...

     И ако построим "перления си стъклен замък", за да изиграем мисловната си игра-ще попитаме познаваемо ли е "потреблението", носи ли то в себе си своето развитие, или пък ако не, то къде са антитезите? Ако ли пък е стихийно - то тогава нашите стремежи са си едно слизане и качване по витата стълба на съдбовно-предопределеното... - Крах. Игра на "сляпа баба", пеейки идейно-творческите си достижения за гризането и малкия кръг на голямото нищо. Крах-пасиансът не излезе!

     Как да демократизираме "демокрацията" си ? Как да я преобразуваме? Никога да не липсват идеи за доизграждането и. По-демократична и "вечно млада". Какви идеи да и вържем, за да я уравновесим?

 А белегът за равновесие - центърът ли е - нашият или нейният?

 Зла беда!

 Човек, съмнявайки се в достиженията си, се съмнява в идеите си, в желанията си. Човек, съмнявайки се в критериите си, се съмнява в действията си.

 Ако ли първичното потребителствува, то всичките идеи, критерии и достиженията биха се свели до "гризането". Та как "консумирането" ще бъде белег и оценка на духовното, защо ще го регулира, камо ли да обхваща изцяло облика му.

     Консумация докога, докъде?

 Какво е нашата свобода? - Потребление ли е ? Ако тя го изисква, каква висша ценност е?Необходима ли е? Глобално погледната "демокрацията" разпределение на потреблението ли е, по определени "потребителски" критерии или начин за завладяването и подчинението им.

Е, господа? Буда ли е Демокрацията? Всеобхват или религия? Пък било то и мисловност на закостенели емпирично-идеологични възгледи!

                                                              *

     Чувствувайки отвлечеността на мисловната си енергия, в миг се сещам за демократично-потребителската си "масова среда".. Та духовната ми възвишеност пропада до битуването на еснафската си ежедневност; после гризачески се издига до "Hi-life"-ската си разновидност и изтръпнало запада в дебрите на крайната бедност...

Доброто възпитание на добрите деца. Недоволните млади хора и трудната зрелост. Бизнесът и "християнските"партии. Общински фирми и частни банкери. "Добрият ученик", изкаралият студент, безкрайния "квалификационен" прогрес. В ежедневните чувства и празничните невъзможности...

     Добрата стара среда.

 Безкрайно чисти и подредени къщи с плетени покривчици и саксийно-градински цветя. Всеобхватното подчинение на правила...

 Морално-етичните норми и отричането им, законните и данъчни разпоредби и силовите законосъобразни и несъобразни принуди; насилственото преразпределение и чистки на хора.

Съгласието и несъгласието, което те кара да отхвърляш и променяш наличното.

 Стремеж за вместване, за място в "стадото", опит за издигане, опит за властвуване. Идеи, които да подкрепят твоето, или разрушат чуждото.

 Фиеста на мъки, любови, копнежи и лакътна позиция за пари. Възможността за по-добро потребление.

 Тихо и мирно, възпитано и отчуждено, зад вратата на "семейното щастие".

     Малки родства, няколко приятелства, телевизионно изкуство, сателитно бъдеще, телефонно общуване...

Къде или как? Замяна. Добре или зле -съществуване. И не толкова разнообразие, а разнообразявания. Катадневност до затъпяване и безумство до властнически амбиции. Изборност и "пазарен" ред. Достойнства!?

 Някога опърничевост - сега последователност. Преди "дисиденти" - сега "президенти". Жизне-възстановително и мисловно-спасително.

     Велики открития и епидемии нови болести, природорушене, главоломно потребление, разнолика вяра, духовно-пазарни адмирации, технически средства, мотори... Малки бързи почивки, всеобхватен бизнес... Близки разстояния, бързи полети... малката земя!

                        *

     Господа,

 Та всяко рождение е отделяне от всеобхвата на бога. Всяко развитие е личностна борба със света, стремежът да го прекроиш, да го доближиш до себе си.

 И в своята житейска борба да решаваш противоречието на "аз"-а и всемира. И в прелома на живота да се върнеш в природния кръговрат.

     Човекът, който може да обхване всемира е Буда!

     Човекът, който може да обхване "аз"-а е гений.

 Малкият свят на гения не ще стане по-малък, големият свят на блажения - се рее във всеобхвата... Никога в новото си съвършенство те не ще обхванат безкрая.

     Човекът, който чува гласа на всемира копнее за своята нирвана в потока на времето...

 Не това, което е, също не това, което е било, не само това, което ще бъде!

29.01.93

* "common sense" - здрав разум (англ.)