Иска ми се да беше тук до мен сега.
В този късен час през нощта, държейки се за ръце.
И се чудя на себе си..
Какво е това, което ме привлича към теб?
Защо винаги си в моето съзнание?
Опитвам се да те пусна от ума си.
Опитвам се да продължа напред и дълбоко в себе си искам това.
Но всеки път ти пълзиш обратно в моя свят и запълваш сетивата ми.
Какво ли не бих дал да прокарам пръсти през косата ти.
Да докосна устните ти... да те притисна до мен.
Толкова ми е трудно да се усмихна.
И да продължа да отричам това, което чувствам.
Не мога да продължа така.
Не мога да се преструвам, че всичко е наред.
Когато аз просто искам да бъда с теб.
И да те прегръщам тази вечер и всяка нощ.
© Мартин Николов Всички права запазени