17.12.2012 г., 11:19 ч.
Да докоснеш звезда
3 мин за четене
- Ох, престани да ме скубеш!
- Кой каза това?- попита, Таня.
- Кой каза това?- подскочи Александър и учудено се огледа.
- Кой каза това?- каза Мая и разтърка очи.
- Аз, казах... Да престанете да ме скубете!- отговори елхата.
- Ама тя говори!- провикна се Мая.
- Да, говоря и преди да ме отсекат и донесат в къщата
ви, бях много щастлива.
- Мамо!- провикна се Александър.
- ...и да крещите, няма смисъл. Точно сега няма вероятност някой да ви чуе. Затова сядайте и слушайте!
Таня се опита да направи крачка към вратата, но тялото ù не я послуша.
Тъкмо обратното, всички изпълниха наредбата на елхата.
Приседнаха до нея като опиянени.
Очите им бяха приковани по зелените ù бодлички и се заслушаха в това, което искаше да им каже.
- Откак се помня, аз съм една прекрасна елха. Всяка година с моите посестрими и братя очаквахме посещението на вълшебната Коледа.
Тя винаги ни носеше бели пухкави снежинки, които украсяваха клоните ни.
През нощта ни позволяваше да избираме звезди, които да украсяват върховете ни.
Така живеех в блясъка на слънчевите и лунните лъчи до онзи момент, в който ме изтръгнаха от любимата ми майчица Земята.
Носеше се слух, че хората опустошават всичко, до което се допрат.
Но ние вярвахме, че сме далеч от човешките ръце. До вчера...
Не остана никой от нас.
А сега, след празниците, ще се превърна в клонки за камината.
Не ме е страх от участта ми.
Но имам една молба!
Щом аз ще ви донеса радост, тогава и вие ще сторите нещо за мен.
- Какво?- прошепнаха в един глас Таня, Александър и Мая.
- Искам да скриете няколко клонки от мен и да ги отнесете до мястото, където години наред съм живяла, за да не скърби скъпата ми майчица.
Ако вас сега ви превърна в бляскави играчки и увиснете по клоните ми, няма ли да скърби вашата майка?
- Ще скърби...- каза Мая с просълзени очи.- Тя много ни обича.
- ...и моята също много ме обичаше. Затова ще ù отнесете късче от мен в знак на признателност. А аз ще ви обещая най-приказната Коледа. Такава, каквато до сега не сте имали. И нещо последно... Елхата не е нужно да се отсича, за да носи радост. Може да се украси навън, в Природата. Пак ще бъде хубава и щастието ще бъде споделено.
- Мога ли да попитам нещо?- Каза Александър.
- Разбира се, но бързо, защото времето ни свършва. – отговори му елхата.
- Как така сте избирали звезди?
- Вдигни момче очи към небето и ще видиш. Те са безброй. Дори и ти можеш да избереш.
- Но никога няма да мога да я докосна. Имам предвид звездата, която съм избрал.
- Това, че казваш никога, не означава че не можеш... Аз вярвам, че един ден ще съм отново там в прегръдките на мама...- каза елхата и повече не продума...
След 15 години...
Александър стоеше на върха на планината, съзерцавайки звездите.
На връщане се отби до малка зелена елха. Постави върху клонките ù стари прашни играчки и каза:
- Ти си тук... Но аз не съм докоснал все още нито една звезда. Това, че не говориш, е още едно доказателство за онази вечер. Всичко е било просто сън...
Обърна се и тръгна по пътеката за вкъщи...
- Не я докосваш, защото я носиш в сърцето си...- каза доста след него малката елха.
(Весели празници за всички)
- Мамо!- провикна се Александър.
- ...и да крещите, няма смисъл. Точно сега няма вероятност някой да ви чуе. Затова сядайте и слушайте!
Таня се опита да направи крачка към вратата, но тялото ù не я послуша.
Тъкмо обратното, всички изпълниха наредбата на елхата.
Приседнаха до нея като опиянени.
Очите им бяха приковани по зелените ù бодлички и се заслушаха в това, което искаше да им каже.
- Откак се помня, аз съм една прекрасна елха. Всяка година с моите посестрими и братя очаквахме посещението на вълшебната Коледа.
Тя винаги ни носеше бели пухкави снежинки, които украсяваха клоните ни.
През нощта ни позволяваше да избираме звезди, които да украсяват върховете ни.
Така живеех в блясъка на слънчевите и лунните лъчи до онзи момент, в който ме изтръгнаха от любимата ми майчица Земята.
Носеше се слух, че хората опустошават всичко, до което се допрат.
Но ние вярвахме, че сме далеч от човешките ръце. До вчера...
Не остана никой от нас.
А сега, след празниците, ще се превърна в клонки за камината.
Не ме е страх от участта ми.
Но имам една молба!
Щом аз ще ви донеса радост, тогава и вие ще сторите нещо за мен.
- Какво?- прошепнаха в един глас Таня, Александър и Мая.
- Искам да скриете няколко клонки от мен и да ги отнесете до мястото, където години наред съм живяла, за да не скърби скъпата ми майчица.
Ако вас сега ви превърна в бляскави играчки и увиснете по клоните ми, няма ли да скърби вашата майка?
- Ще скърби...- каза Мая с просълзени очи.- Тя много ни обича.
- ...и моята също много ме обичаше. Затова ще ù отнесете късче от мен в знак на признателност. А аз ще ви обещая най-приказната Коледа. Такава, каквато до сега не сте имали. И нещо последно... Елхата не е нужно да се отсича, за да носи радост. Може да се украси навън, в Природата. Пак ще бъде хубава и щастието ще бъде споделено.
- Мога ли да попитам нещо?- Каза Александър.
- Разбира се, но бързо, защото времето ни свършва. – отговори му елхата.
- Как така сте избирали звезди?
- Вдигни момче очи към небето и ще видиш. Те са безброй. Дори и ти можеш да избереш.
- Но никога няма да мога да я докосна. Имам предвид звездата, която съм избрал.
- Това, че казваш никога, не означава че не можеш... Аз вярвам, че един ден ще съм отново там в прегръдките на мама...- каза елхата и повече не продума...
След 15 години...
Александър стоеше на върха на планината, съзерцавайки звездите.
На връщане се отби до малка зелена елха. Постави върху клонките ù стари прашни играчки и каза:
- Ти си тук... Но аз не съм докоснал все още нито една звезда. Това, че не говориш, е още едно доказателство за онази вечер. Всичко е било просто сън...
Обърна се и тръгна по пътеката за вкъщи...
- Не я докосваш, защото я носиш в сърцето си...- каза доста след него малката елха.
(Весели празници за всички)
© Елeна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
silvia0505 (Силвия Кръстева)
♥ -
Направо ме разплака!Колко жалко е, че много малко хора знаят за тази звезда.Невероятна приказка!Поздравления!
-
ZAPP (Запрян Колев) Благодаря ти Зап!
-
Весели новогодишни празници!Красива приказка!
-
Сърдечно ви благодаря приятели! ♥
magnum (Венцислав Янакиев)
Eia (Росица Танчева)
ekstasis (МихаилЦветански -Огнян Пожаров-)
antoan1antoan (Антоан Антонов) -
Честито Рождество! Нека има усмивка на лицето ти!
-
Хубава приказка.
Честито Рождество! -
Щастливи празници, Ели!
И много красиво вдъхновение! -
Сърдечно ви благодаря приятели! Светли празници!
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН )
aborigen (Борко Бърборко)
ivanleko91 (Ангел Колев) -
поучително и чудесно написано!
светли празнични дни ти желая, Елена! -
Весели и на теб!
-
Хубав е разказът ти - и посланието е чудесно!
Весели празници ти желая, Елена! -
Благодаря ви приятели!♥ Весели празници, бъдете благословени!
mariniki (Магдалена Костадинова)
vyatur13 (Елена )
janker (Онур Реджеб)
purko59 (Ангел Веселинов)
alexgrau (Ваня Панова)
sani-ti (Таня Иванова) -
чудно хубаво...
светло, топло послание достигна
до душата ми... поздравявам те...
светли и топло празнични дни
и за теб...от сърце.. -
Чудесно !
-
!!!
-
Чудно, приказно и мило!
Весела Коледа! -
Много е хубаво, Ели! Весели празници!
-
Весели празници, Ели! Прекрасна приказка за малки и пораснали деца!
-
Сърдечно ви благодаря! Весели празници!
zelenvik (Виктор Кръстев)
imperfect (Яна ) -
!
Елка, с горчив вкус на смола!!! страхотна приказка! -
Много хубаво! Поздравления!
-
Сърдечно ви благодаря!♥
M1234567891 (Миночка Митева)
valia1771 (Ивон )
Ilis (Алина Стоянова) -
Ти си чудесен и вълнуващ разказвач!Весели и щасливи празници,много късмет и здраве!
-
Хубаво послание!
-
Хубаво,Елена!Весели празници и на теб!
-
comeon (Септември ) Иска ми се да вярвам, но ме тревожи факта че точно по Коледа има масово отсичане на елхи... Благодаря ти от сърце Септ!
странница (Сеси )Аз ти благодаря Сеси!
AURA- (Аура ) Усмивки и от мен благодаря!
ringo2 (Николай ) Благодаря Николай! Сърдечни поздрави! -
Много хубава история! Благодаря ти!
-
!
-
Благодаря ти от сърце Жанет! Целувки и от нас за брат'еда и цялото семейство. Прегръдки и Весели празници... Дано е в полза скромната ми историйка и нашата елхичка е изкуствена
-
Ей, чудесна приказка, Ели
И посланието е много хубаво. Ще зарадвам мушмуроците, че тъкмо снощи украсявайки изкуствената си елха ми зададоха няколко въпросчета на тая тема
Прекрасна Коледа ти желая и да гушнеш брат'чеда от мен
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И приказката, и посланието в нея... споделям изцяло!
Със silvia0505 (Силвия Кръстева)...
Христос воскресе!