Да го спрем

     Телевизия. Седем сутринта. Трябва да ставам, жена ми – също. Хубав е денят: така изглеждаше и нощта. Има нещо хубаво в семейния бит – денят и нощта са едно и също, ако не трябва да плащаме... Налага се да плащаме сметки и за през деня, и за през нощта: стига да си нарисуваме живота. Няма значение дали работим, колко работим, как работим, къде:

    – Намръщен... не те искам! – спря потока на мислите ми жената. – Остави ме да се облека поне.

     Поглеждам я. Не съм намръщен. Така съм се родил. Не бива да се облича. Срамота е. Но я оставям да събере косата и мислите си. Прави го бавно и съблазнително, затова я прекъсвам.

     След десет и нещо минути продължаваме дискусията без облекло.

     Тя:

     – Но щом работим... е, не е както трябва, но нали сме заедно.

     – Аз ще те обичам и ... 

     Тя ме прекъсва. Не беше тя: телевизията на Оруел, на Големия брат. Тя беше.

     – Здравейте, драги зрители! Току-що ми съобщиха за развитие по трагичната новина, че момичето, което се издирва вече три дни, е намерено... Жувке?

     Репортер Жувка, разчорлена, диша тежко:

    – Да, съвсем двигателно е, живо. На единайсет години е според ортопеда, но едва ли. Изглежда на осем и три месеца. Трябва му логопед или поне гастроентеролог, ако няма дентист в областта. Яло е, но не се знае какво. Издържало е нощта. Прибрали са го добри хора.

    – Благодаря, Жувке. Какъв пол е взело решение да има детето? Ало? Кои са добрите хора? Защо са добри? Поименно ги съобщи! Прокуратурата се интересува... Кои зъби на детето са повредени? И кои черва?

     Жувка изключва телефона, защото добрите хора го отнемат от ръцете. Нейните.

     Водещият продължава:

    – И последните новини, буквално се изсипват в ухото ми от ефира: майката на момичето е умряла от сърдечен удар, след като вчера съобщихме, че детето не е намерено в цялост, въпреки че вече го издирваха с тежък булдозер допреди пет часа. А с булдозер то все пак щеше да бъде намерено, ако е закопано не много дълбоко. Според експерти, с които се консултирахме, тялото...

     Жувка отново на линия:

   – Да, майката е намерена мъртва. Заклала се е.

     – Къде?

     – В обор.

    – В чий обор?

    – На козела.

   – Обясни, Жуве, подробно, моля! Как се казва козела? И защо се е убила майката, след като булдозерът нищо не откри?

    Жувка не чува.

   – Имаме проблем с връзката. Важното е, че най-сетне имаме добра новина. Нашите журналисти са на терен.

     Време е за реклами.

     Жена ми отново се е съблякла. Права е. По-добре е да не ходим никъде. Гушваме се и пускаме по-силно да чуем продължението на сапунката:

    – А сега – нека ви уведомим, че вече четиринадесет часа се издирват двама рибари в Радомирско. Има шанс да умрат в това бурно море... Извинете – имаме връзка с Жувка: да, Жуве!

    – Пррр! 

     – Дори телефонът на нашият репортер страда – кимва лирично водещият. И добавя: – Разкъсано е сърцето на майката, драги зрители. Затова е мъртва. Има и кръв, но точно в момента не сме в състояние да я покажем. Не сменяйте канала, моля. Важното е, че детето донякъде е съвсем живо. Опасявам се, че не съм в състояние да взема интервю с нея в това състояние. Нали знаете, мъртъвците не са разговорливи. Ало? Чуваме ли се?

     Жувка никаква я няма.

     – Не – продължава водещият. – Няма връзка. Не бива и да очакваме. Но нека се върнем към бурята в радомирското село... как му беше името? Не, то вече е оформило като квартал към речния град, съобщиха ни от районното кметство. В момента ми съобщават... Ама как са се удавили? Извинете, знаете, когато сте на терен, всичко тече в ухото... Не е село, а квартал се оказа. Върба се назовава. Дърво ли е или село, не чувам добре с това ухо! Уточнете! Върба е. Удавили са се в бъчва, драги зрители. И не са били рибари, оказва се. Не са напълно мъртви, май. С това шега не бива. Към Радомир лети хидрохеликоптер, съобщават от МВР. Не, тестолинейка, уведомяват ме от БДЖ. Коя река тече край Радомир ли? Извинете. Мисля, че е време за реклама. 

     И пуснаха за бомбардировките над Украйна.

     А ние мислехме да ходим на работа. Просто спряхме телевизора. Да можехме да спрем и друго.