Какво е да имаш майка?
Това е, когато не виждаш кога се е събудила, за да може щом отвориш очи, на масата да те чака закуска, с чаша топло мляко. Да те изпрати сам с две думи, които сякаш шепне, да се пазиш от всичко, което е извън твоя дом. Да не знаеш, кога е намерила време, въпреки че е ходила на работа, за да е чисто и подредено и с приготвена вечеря. Да не мислиш за нейните слабости и вълнения, а в същото време да усещаш силата и опората, която ти дава.
Какво е да имаш майка?
Това е, когато човекът, в който си влюбен те е наранил и изоставил, а ти имаш рамо, на което да си поплачеш. Тя те води в кладенчето, дълбоко в сърцето си, пълно с изстрадани мигове, тъжни и самотни и пак намира място за сълзите ти, които приютява така, че никой друг да не ги види и да ти се подиграе на това, че си слаб. Въпреки, че е пълен с грижи, тя прави така, че да не прелее от тъгата ти и да изчисти раните в душата ти.
Какво е да имаш майка?
Това е да не знаеш, че всъщност е най-добрият ти приятел, който не досажда, не парадира с верността си, а в същото време можеш да разчиташ на всеотдайността му. Да не виждаш уморените й очи, когато те чака и едва щом се убеди, че си заспал, тогава да подпре глава на възглавницата и да бди над теб в съня си. 
Когато видиш и осъзнаеш всички тези неща, тогава ти си я загубил.
А какво е да нямаш майка?
Аз знам.
Това е да разбереш, че и тя е като слънцето, единствена в този свят и имаш нужда от нея във всеки твой ден. Да усещаш топлината й, но да не можеш да я стигнеш с ръце за прегръдката, с която си отгледан. Да правиш неща, с лекота, за които дори не се замисляш и те да ти се получават добре и да ти носят удовлетворение и да знаеш, че някой те води и ти уверено да вървиш към своето щастие.
Майка.
Единствена.
Имах я, не знаех.
Сега знам, но я нямам.
Но вярвам, че винаги ще е до мен.

Явор Перфанов
11.04.2019
Г.Оряховица