Да живееш чужд живот

Виждах, че нещо я гризе, и ми беше на върха на езика да я запитам в прав текст какъв е проблемът, но я познавах добре. За разлика от мен, предпочиташе да скатава всичко дълбоко в себе си, докато се омотае дотам в собствените си тълкувания и усещания, че да има спешна нужда от външна намеса. Тогава настъпваше моят час, нито миг преди това.
Израснали сме заедно, братовчедки сме, и май сме типичен пример за противоположности, които се привличат. Тоест, колкото аз съм здраво стъпила на земята, толкова хвърчаща в облаците е тя. При това съвсем без да е празноглава и лекомислена, просто е една голяма романтичка с прекалено развинтено въображение. За него разбрахме, още когато бяхме малки. Тя, разбира се, беше от децата, които си имат въображаем приятел, но за разлика от другите, беше толкова убедена и убедителна в съществуването му, че беше успяла да изплаши баба ни до смърт. Помня, че тя лично я беше водила по какви ли не врачки и баячки, защото беше сигурна, че в малката ù внучка се е вселил дух.
Като поотраснахме, тази ù черта се проявяваше в склонността да пише прочувствени любовни стихове, чиито обекти изобщо не подозираха за тях, защото твърде бързо я разочароваха. А тя все търсеше голямата, единствената, истинската любов. Но за жалост по това време около нас в наличност се намираха единствено зажаднели за плътски усещания напористи младежи, които бяха на светлинни години от идеала ù за прекрасния принц, чийто образ възпяваше поетично.
Едва преди около две години се осмели да допусне някого до себе си, и то защото този път наистина си беше изгубила ума по него. За щастие, това беше напълно споделено, приятелят ù се оказа наистина много свястно момче, обожаваше я и това си личеше от километри. Дори ù намеквал за брак, но засега май ги устройваше и това, просто да живеят заедно. Можех да ги разбера – бяха още много млади, нямаше закъде да бързат, важното беше, че са се намерили.
Откак бяха заедно, почти не помня да съм я виждала така оклюмана, но от едно известно време взе да ми напомня онези свои отнесени състояния, които стресираха близките ни. Чудех се, дали не куца нещо във връзката им, и един ден, докато я гледах как пали цигара от цигара, а преди почти не пушеше, усетих как почвам здравата да се изнервям и съм на път директно да я запитам какво става. Само че тя ме изпревари. Започна с това, че напоследък се чувствала много объркана и не знаела какво да мисли. Едва успях да повдигна вежди озадачено и тя ме завлече пред компютъра. Личеше, че много ù се е насъбрало. Докато разбера какво става, вече ми показваше профила на някаква жена.
 - Погледни – каза развълнувано – родени сме на една и съща дата. Има моето образование и упражнява моята професия в момента. Но това е най-малкото. Виж стиховете ù.
Зачетох. Не съм много поетична натура, но и за лаик като мен стана ясно, че са досущ като на братовчедка ми. За по-сигурно дори сравнихме – съвпаденията бяха очевидни, а най-странното беше, че времето на публикуването им също съвпадаше, така че едва ли можеше да става дума за плагиатстване.
 - Тя ме откри. Веднага я почувствах много близка, а когато започна да ми разказва за себе си... все едно, че описваше моя живот. В подробности. И... работата е там, че вече започвам да се плаша, разбираш ли. Започвам да се чувствам странно, сякаш живея нечий чужд живот, в който всичко ми е предопределено. По-голяма е от мен с две години. И преди две години точно се е развела – била е много тежка раздяла, не говори много за това, само спомена, че е резултат на нейни грешки, защото повярвала...
Спря, колкото да си поеме дъх, и аз направих същото, защото май бях забравила да дишам междувременно. После се окопитих:
 - Виж сега, не знам каква връзка виждаш...Но ти дори не си женена...
 - Не разбираш. Става въпрос за човека, с когото е живяла. Виж.
Беше ù изпратила негова снимка. Определено имаше голяма прилика с приятеля ù.
 - Е, добре – въздъхнах – виждам, че наистина съвпаденията са ти дошли в повече. Но едва ли това е основателна причина да се вживееш чак толкова. Историята познава много подобни случаи на необясними съвпадения и двойници, което не означава непременно, че нещата са предопределени или както там...
 - Но това не е всичко – прекъсна ме нетърпеливо и ми показа друга снимка. – Това е тя.
Аз пък бих казала, че това е братовчедка ми, приличаха си до последната къдрица на тъмните коси, почти бях убедена, че ако се взра по-внимателно, ще видя и малката бенка над устната ù.
 - Удивително! – не сдържах възклицанието си. – Срещнахте ли се?
Тя поклати глава.
 - След развода веднага напуснала страната. Имала възможност да започне работа в чужбина и се възползвала с надеждата да започне живота си отново.
Въздъхнах. Не знам защо, обаче тази работа никак, ама никак не ми харесваше. Да оставим настрана унилия вид на братовчедка ми – това беше само на повърхността, а вътре в нея усещах, че бушува истинска буря. Не беше на себе си, изглеждаше като дрогирана.
 - Сега се чувствала много добре – продължи тя – опитвала се да преодолее болката, спомена, че в това много ù помагала новата ù връзка. Мисли, че е влюбена в този човек, а дори още не го е виждала.
 - Не го е виждала?
 - Общували по скайп.
 - Миличка – започнах аз внимателно – Каквато и да е тази жена, колкото и да си приличате, мисля, че не трябва да си внушаваш, че живееш нейния живот. Понякога такива внушения могат да доведат до сериозно проблеми... Могат да преобърнат целия ти живот.
Още дълго ù говорех, все в този дух. Бях убедена, че трябва да прекъсне връзката си с тази жена, надявах се да убедя и нея. Тя уж ме слушаше, но накрая каза:
 - Вече зная, че той ще ме напусне. Усещам, че има някаква промяна, отдалечава се от мен. – преглътна тежко и допълни – И може би е по-добре, че го зная, преди да се случи. Така ще мога да се подготвя...
С това съвсем ме убеди, че здравата я е загазила. Идеше ми да я хвана и да я разтърся силно, като че ли това щеше да избие всичките тези налудничави мисли от главата ù. Но само настоях да ми обещае, че няма да се свързва известно време с тази жена, колкото да види дали няма да се почувства по-добре от това. Когато поискам, мога да бъда крайно настойчива, и тя обеща.
Малко след това започна лятната ми отпуска и с мъжа ми си направихме чудесна едномесечна почивка. През това време често мислех за нея, но нямах възможност да я чуя. Разбрах какво се е случило, чак когато се върнах. Едва я познах – за един месец беше посърнала и се беше стопила, изглеждаше като болна. Не беше нужно да ми обяснява дълго – мъжът, с когото онази жена си била чатила и в когото била влюбена, се оказал не друг, а точно нейният приятел. Казал ù го малко преди да зареже всичко и да хукне при нея.
Прегърнах я, толкова силно долавях болката ù, сякаш аз лично я преживявах. Чак тогава видях извадения куфар и хаоса наоколо.
 - Заминаваш ли някъде?
Погледна ме унесено и кимна.
 - Нямам друг избор – промълви тихо и някак обречено. – Свързах се с онези мои познати, дето заминаха в чужбина преди години. Говорила съм ти за тях. Ще се опитам да се устроя там.
Докато се взирах в помръкналите ù очи, си спомних думите, които онази жена, двойничката ù, беше казала – че направила много грешки, защото повярвала. Исках да ù ги припомня, защото виждах, че и с нея се случва същото, а толкова се страхувах, че вече е много, много късно. Но не мисля да я оставя така. Още не знам как, но знам, че трябва да опитам да я върна в собствения ù живот.