Да кажеш обичам те

Има моменти, в които искам да избягам. Знам, че сърцето ми мечтае за безкрайни хоризонти, за звездно небе някъде другаде, за безцелни пътувания и преоткриване на всичко. Има моменти, в които просто искам да бъда вкъщи. Да затворя вратата след себе си, да се облегна на нея и да знам, че е това. Безопасност. Спокойствие. Мога да вървя със затворени очи и пак да не се блъсна в нищо. Всеки ръб, всяка твърда повърхност е избегната. Домът ми е като дланта ми. Ти си моят дом. Спрях да се лутам, да се оглеждам, сякаш нещо ме следи. Да се обръщам рязко на всеки ъгъл. Спрях да се въртя с часове в леглото си и да се събуждам по средата на нощта. Душата ми стана бледо синя, като лятно небе. Целият ми живот е осеян от моряшки възли, пропити с въодушевление по теб. Пристрастеност. Не бих могла да се изморя да те слушам. Тръпки пробягват по гърба ми всеки път, щом се докоснем. Хубаво е. Безкрайно щастливо. Като неуморно малко дете. Любовта ни е ягодова леха в градината на баба. Майски диви цветя в полето над къщата. Въжена люлка, вързана за лозето. Приказка за лека нощ. Сподавен смях късно вечер. Целувка по челото. Желанието ми да се събуждам преди слънцето още да е потъркало сънено очи, за да мога да прекарам повече време с теб. Закуска в леглото и дим от кафе. Ти на фона на залеза и очите ти, в които се оглеждам непрекъснато. И зная, че ме виждаш. Такава, каквато съм.
Когато музиката спре, когато люлката се скъса и разговорите прекъснат, пак ще бъда до теб. Не ми е нужно "обичам те". Обичам те е просто и удобно. Кратко и изречено на един дъх, понякога без да мислиш, без да искаш, съвсем случайно.
Аз искам да се задъхвам, да се омотавам в собствените си чувства и думи, да се запъвам по средата, да сумтя и да мисля. Искам да не е само Обичам те. Искам да е всичко останало. И доброто, и лошото.
Ти си моят дом. Мястото, на което се връщам, след като душата ми е искала да поскита. Моето тайно убежище. Моята къща в гората. Моята песен. След това остават очите ти. И аз, оглеждаща се в тях.
Прекалено съм мъничка, че да държа всичко това в себе си. Прекалено чуплива. Искам да се изтощавам от тази любов и да ме е страх. Защото така е истинско. А аз само така го желая.