Да не беше заставал на пътя ми
Да не беше заставал на пътя ми
И ме видя... Мен - Едемско цвете, разтворило цвят приканващо. Полюшващо се. Разкриващо прелести. В омая. Атлазени ласки. И развихрило се копнение в теб. И омагьосах те. Всеобръщащо и кармично с погледа си. И с миглите си погалих те. И белязах те. Опасен мед. Разля се. И изпадна в безтегловност от сладостта ми. И с устни запалих те - безмълвно покоряваща. И съкрушен приседна.
И остана... Там - на пътя ми, в сладко опиянение пристрастен. И погубен. Отпил веднъж от сока ми, докоснал мекотата ми. В замаяност и безвремие, стенещ за още. Въздигна ме. И падна в нозете ми, молещ се да не те отмина. И теб. Жадно изпивайки и най-малките капчици роса по мен. И разтърси ме, олюляха се листата ми. Поисках да тръгна, оставяйки те. Но не ми позволи. Полудя. И като кръст понесе ме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
