Кой каквото ще да казва, но ние тук сме си добре. Все свои хора сме.
Кой какъв, обаче всички сме си ние. Различни. Ей го дядо Пешо – завещал апартамента си на племенниците и дошъл тук при приятеля си Кольо. И не ще да излиза, камо ли да общува с родата. Въпреки че те често-често се интересуват от здравето му, жив ли е още и докога.
Е, учтиво слуша дядо Кольо, когато онзи му се хвали с унуката – колко умно момче бил, как добре учел в школото, та вече в седми клас минал, какъв хубав празник бил направил по случай осемнадесетия си рожден ден, а пък науката как обичал... Най, ама най му се отдавала биологията – цял ден торял, поливал, берял и сушал за хербария си разни треви. Като наблягал на екзотичните - индийския коноп най-вече. Даже кучето му се увлякло и от време на време пасяло трева. Та сетне три дни се хилело като болна от зъбобол хиена.
Ама това си е при следобедните приказки. Разтегляме ги, защото друга работа нямаме. Даже Жорето вика, че мрази крайностите, защото са гибелни. Най ...