3 min reading
Кой каквото ще да казва, но ние тук сме си добре. Все свои хора сме.
Кой какъв, обаче всички сме си ние. Различни. Ей го дядо Пешо – завещал апартамента си на племенниците и дошъл тук при приятеля си Кольо. И не ще да излиза, камо ли да общува с родата. Въпреки че те често-често се интересуват от здравето му, жив ли е още и докога.
Е, учтиво слуша дядо Кольо, когато онзи му се хвали с унуката – колко умно момче бил, как добре учел в школото, та вече в седми клас минал, какъв хубав празник бил направил по случай осемнадесетия си рожден ден, а пък науката как обичал... Най, ама най му се отдавала биологията – цял ден торял, поливал, берял и сушал за хербария си разни треви. Като наблягал на екзотичните - индийския коноп най-вече. Даже кучето му се увлякло и от време на време пасяло трева. Та сетне три дни се хилело като болна от зъбобол хиена.
Ама това си е при следобедните приказки. Разтегляме ги, защото друга работа нямаме. Даже Жорето вика, че мрази крайностите, защото са гибелни. Най ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up