Да оцелееш в огъня
"Божичко, българино, от какво си направен..." (А. Липчев)
Петра гледаше децата на малкия си син в този летен ден на 1974. Снаха й работеше вкъщи, надомно шиеше брезентови ръкавици за работещите по строежите. Веднъж седмично ходеше да предаде готовите и да вземе материалите за новата седмица. Днес беше такъв ден, но освен това искаше да отиде да напазарува, че нали и това трябва, с тия две малки деца. А синът й беше на съвещание в Горското. Работеше като горски надзирател. От службата му дадоха това място, да го купи и да построи къща, че да се отдели със семейството си. Петра страдаше, скоро Станчо беше изключен от партията, а кметът на селото не спираше да го преследва, да му праща проверки, било за нередовни документи, било за ловното оръжие... Синът и снахата нямаха покой, децата се стряскаха от толкова хора, през ден, през два на обиск... Дано даде Бог спокойствие на децата...
Така си мислеше Петра докато децата си играеха около нея, Лина беше на шест, имаше една малка кукличка и сега я люлееше на дървената люлка под асмата, а Ванко беше на три и половина, пълнеше кофичка с пясък от купчината дето беше за мазане на пристройката. Стая по стая, парите не стигаха, Станчо и Динка бяха градили къщичката си. Ето, смогнаха и две стаички да достроят за децата... С приятели, събираха се, работят, после хапнат, много хубаво готвеше Динка, пийнат по бира... Добър беше Станчо, помагаше на всички, на него също помагаха....
Изведнъж Петра се стресна от унеса на размишленията си, пред портата спря военен камион. Слязоха десетина войничета с лопати, с кирки, а командирът им даваше заповеди.
-По-бързо, трябва да приключим до 12.00 часа!
Децата се хванаха за полата на баба си.
-Ей, бабке, вземи децата и идете надалеч от къщата, че ще събаряме! - каза командирът, а Петра хвана децата за ръце и тръгна навътре, вкъщи.
-Къде отиваш, не чу ли, ще събаряме - викаше командирът.
-Никъде не отивам, не мърдам от тук, а вие каквото щете правете!
Войничетата, шумни до преди малко, сега стояха мълчаливо и стискаха лопати и кирки в ръце... Командирът излезе от къщата и им каза:
-Двама да влязат вътре, да изведат бабичката и децата и да започваме, че няма време! Наредено е, ще събаряме!
-Ама, капитане, как така, вътре има деца? - обади се един от войниците.
-Недей много да знаеш! Нали затова казах да ги извадите! И точно ти ще свършиш това! Действай! - озъби се капитана, но сякаш повече го беше яд на началството, че го бяха забъркали в това...
Двама войника влязоха в къщата. Насила едва успяха да извадят бабата с децата, малкият пишеше, момичето стискаше баба си за ръката и не се отделяше от нея.
-Хайде, бабче, моля ти се, недей така, нека излезем, опасно е, събаряне ще има, независимо дали си вътре или отвън... Но помисли за децата, може да пострадате ако останете вътре... - опитваше да я накара да излезе доброволно едното войниче.
-Ах, господи, защо ми причиняваш това, какво ще кажа после на сина си? - нареждаше Петра...
Изнесоха ги, на ръце, двете деца и мъничката 74 годишна бабичка, дребничка, отрудена, сбръчкана... А сега в този кратък миг, се състари още, като на сто...
- Давайте, давайте, бързо, загубихме време - подканяше войниците командира. А те, мълчаливо, с очи пълни със сълзи, работеха бързо... По-бързо да се махнат от гледката...
Приключиха. Качиха се в камиона и заминаха... Баба Петра стискаше здраво децата за ръцете и в главата й препускаха тревожни мисли... Очевидно всичко беше планирано, знаеше се, че няма никой от семейството, нито Станчо, нито Динка, значи отново Милев, кмета, беше в основата на всичко това... Кой знае какви схеми е извъртял...
- Оле, боже, какво е станало? - Динка се беше върнала, гледката на съборените стени и зеещи стаи я посрещна от улицата... Петра разказа накратко... Не бяха нужни повече думи... Седна на пейката в двора под асмата, превърна децата си и заплака, мълчаливо.
Станчо се прибра след около половин час и завари майка си и жена си ридаещи безмълвно... Децата гледаха изплашено. Не му беше нужно обяснение за случилото се. След скалъпените доводи на Милев за изключването му от БКП, а реално защото не се беше подчинил на кмета, не беше нарушил закона, както искаше той, добре знаеше, че Милев ще го преследва, ще отмъщава.
-Хайде, деца, жена, мамо, ставайте, да поразчистим малко пътеката, че тухли са нападали, а виновните за това, нека са живи и здрави! Да патят! Никой нищо не може да направи без да има последствия, дали добри или лоши, зависи от делата му! - мъдрост житейска и философия българска имаше в думите му.
***
Минаха години! Къщата отдавна е построена наново, отдавна скалъпените доводи са оборени, баба Петра е в гроба. Станчо успя да предаде житейската си мъдрост на децата си, научи ги да не се предават и да не отмъщават. Има кой да съди и да раздава справедливост... Не сме ние тези хора! А когато Лина го питаше:
-От какво трябва да си направен, че да можеш да изтърпиш несправедливостта и да не се озлобиш и да не мъстиш? Да можеш да оцелееш в огъня и да можеш да отвърнеш на злото с добро... Станчо отговаряше:
- От кръв и дух български, дъще, от кръв и дух български....
© Людмила Данова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Както казах и в предишния си коментар, разказът няма общо с темата. Свалям го от участие
-
Благодаря! Георги Каменов!
-
И както бях намекнал, се връщам тук с глас.
Успех.
Поздравявам те. -
Благодаря, ditadita!
-
Желая ти успех! Глас от мен!
-
В указанията изрично е записано - конкретно историческо събитие, а не общ период от историята. Т.н. от автора "репресиите на комунистическия режим в България 70 те години на 20 век" попада във втората категория. Нямам намерение да навлизам в историко-политически дебати, само ще отбележа, че през 1971г е приета т.н. Живкова конституция. Разказът е изграден върху някакви селско битови дрязги
-
П. Антонова, ти се шегуваш.... Всичко можеше, пряк свидетел съм....уви... Никъде не казвам, че е намерено нещо незаконно.. Не четете, сори, не парадирам с нищо, но за мен си е разказ по темата, но с акцент на душевността.... Затова не давам повече подробности. Всичко можеше да се укрие, особено документи... Но бъди здрава! Както казва Георги Каменов свидетели и печати може да поиска някой, ама не са според условието 😉😉😉
Благодаря, Георги Каменов, не случайно си mislitel 😉 -
За мен отговаря категорично на условията!
Но може би е необходимо и да доведеш 3 свидетели, да има и запис от независима медия, както и печат, положен лично от Историята, че е достоверно...
Ако е така, да му мислят тези, с древните исторически случки...
Единственото, което ме спира да гласувам е, че още е много ранен етап, а при 2 гласа не се знае нататък как ще е...
Поздравявам те -
Люси - няма как кметът да укрие такива документи, ако ги е имало, защото освен в кметството се съхраняваха екземпляри в околийското и у собственика, а те не се издаваха от кмета, а от техника, както му казваха. И още нещо: незаконно ловно оръжие. Дядо ми беше ловджия и се броеше всяко оръжие и патрони. От къде е имал незаконни?
Кое партийно незаконие - нищо не поясняваш, общи приказки.
Сори, но С.Порчев е прав. Това, че случката е от времето на социализма, не я прави историческа. -
Е то от личния случай се тръгва, към масовото, написано е, заради несъгласие да се подчини на беззаконие, каквото партията използва... Затова е изключен, все пак е разказ, не един и два са случаите като този, дори едно към едно, избрах да разкажа един... Ако не сте разбрали, няма лошо, даже е добре 😉Незаконна постройка на практика няма, има мъст и покрити документи. Написано е, че след време са оборени схемите на местната власт. Акцентът е върху духа на един от многото пострадали от комунистическия режим българи, върху запазената душевност и силата да продължиш, без да мъстиш, да останеш добър, въпреки неправдата...
-
Но тук няма репресии, а личен случай: бутане на незаконна постройка.
Така и не разбрах защо е бил изключен от партията. -
Според условията на конкурса е
разказ за истински, достоверен и актуален епизод от Историята на България, а именно репресиите на комунистическия режим в България 70 те години на 20 век... -
Кое е конкретното историческо събитие, което е описано в този разказ
-
Благодаря, Ивита!
-
"От кръв и дух български..."
Моят баща( мир на праха му и Светла му памет) също е изключван от партията. Там не обичаха будните. Поболя се, защото виждаше говн@та им.
Този разказ има сантиментална и много дълбока стойност за мен, затова давам вторият си глас за него. Не спирай да пишеш, Людмила!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
