Да почувстваш музиката
„Чук–чук–чук” се чукаше отвън на двора. Толкова ясно и силно, сякаш в главата му се забиваха хиляди пирони. Слухът му беше толкова изострен, че чуваше и най-тихия шум в къщата. Тя беше от онези паянтови постройки, които при по-силен порив на вятъра щеше да се развали. Имаше странното хоби да записва всеки шум с определена нота. Сега това го побъркваше. Защото нямаше други шумове, с които да комбинира този. Ето. Жената от горния етаж стана и затътри чехли по пода. „ Ш–ш–ш”. Досадно, но и спасяващо. „Скррръ-ъ-ъц, скръц, скръц, скр-ъ-ъ-ц”. Пружините пак заскърцаха. Дебелият магазинер правеше секс с любовницата си. „Буфф, тряяс”. Ахаа, вратата... идва някой. Листът... по-бързо... къде ли го беше мушнал? До, сол, ре, ми... звук, нота, звук, нота.
Лудият композитор. Така му викаха. Видът му не беше от най-приятните. Дълго, черно и мръсно палто. Сваляше го само през лятото. Тогава ходеше по една риза, загубила отдавна първоначалния си цвят. Но никога без своята тетрадка с нарисуваните петолиния. Хората му се смееха или го гледаха със съжаление. Никой обаче не знаеше какво е вътре в главата му. Как от обикновеното стържене и тропане се раждаха ноти, от нотите идваше мелодията. После си я тананикаше.
Вечер сядаше на леглото, слагаше тетрадката на стола (нямаше други мебели, толкова беше беден) и я разлистваше. Когато я прегледаше цялата, започваше да пее. Силно, с пълен глас. Тогава се почваше отвсякъде удряне, блъскане, викане.
„Нещастникооо, няма ли да пукнеш... Млъквай, бе шантавелник... бум, тряс, троп...”
При тази канонада от ругатни и шумове, той само се усмихваше и започваше да пише. Но не спираше да си пее. Това се повтаряше всеки ден.
Веднъж, разхождайки се по улиците, видя две кучета. Едното лаеше, а другото (навярно ударено от кола) лежеше и виеше. Седна до тях и заплака. С глас... и пишеше...
Дори не почувства удара. Миг преди животът да го напусне, успя да промълви:
- Музиката, песните...
.......
Полицаят, който разследваше, се зачуди на изписаната с ноти тетрадка. Дори и в стаята, отблъскваща с нищетата си, намери още такива тетрадки. Взе ги и ги занесе при един свой познат, който се занимаваше с музика. Помоли го да му изсвири нещо от тях.
Какво беше учудването им, когато музиката, която се чу не беше хаотично написани ноти, а носеща възприятията на композитора за околния свят. На моменти гневна, на моменти спокойна.
- Човече, кой ги е писал? Това е уникално.
- Днес ги намерих у един бедняк. Беше блъснат от кола и убит. Представяш ли си, живял е в такава мизерия. Дори нямам идея как е преживявал. Съседите го наричали „лудият композитор”. Един от свидетелите каза, че е седял до две кучета и плакал.
- Живот, живот... а е могъл да живее с това.
Двамата замълчаха, сякаш да отдадат почит на неизвестния гений.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
