25.08.2023 г., 6:18 ч.
Да правиш добро
"Да правиш добро, без да очакваш награда, е сигурен начин, че един ден някой може да направи същото за теб."
Принцеса Даяна
Тази мисъл (независимо дали наистина е на принцеса Даяна или на някой друг), всъщност опровергава сама себе си, защото нескрито провокира надежда за награда у правещия добро, дори и тази "награда" да не дойде непременно от този, на когото си помогнал, а от случаен човек, съдбата, бог и пр.
Допускам, че това може да е казано за успокоение, че съществува някаква висша справедливост и дори, че може да има зрънце истина в твърдението, но самият факт, че дълбоко в себе си очакваш реципрочен ответ на направеното от теб "добро ", всъщност те прави търговец в отношенията и отхвърля всяко благородство.
Свързани произведения
Опазих ли я добротата – святата,
от себе си или от всеки друг?
Дали сега, когато свършва лятото,
тя – бяла птица, ще потърси юг?
Не чини вече нищо добротата ми – ...
от себе си или от всеки друг?
Дали сега, когато свършва лятото,
тя – бяла птица, ще потърси юг?
Не чини вече нищо добротата ми – ...
530
6
8
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
ИнаКалина, абсолютно съм съгласна. Благодаря ти! 🙂
-
Не всеки, който прави добро е добър. И обратното. Относно очакванията - без тях се живее по-добре
-
vega666 (Младен Мисана), благодаря за оценката! 🌞
-
Всъщност "да правиш добро без да очакваш награда" е основният принцип на морала, а също и основният християнски принцип, фигуриращ в трите синоптични евангелия: на Матей, на Марк и на Лука. Ако в момента на правене на доброто възникне и сянка от мисъл, че правещият добро ще бъде възнаграден за него, доброто изгубва смисъла си на безкористно добро и се превръща във форма на корист. Иисус ни учи като даваме с едната ръка, другата да не научава за това.
Поздравление за избраната тема и за нейната трактовка, Моргиана! -
Петър1 (Петър Димитров), така е. Благодаря!
-
Съгласен съм с тезата в текста. Мисля, че тази фраза за правенето на добро без да очакваш нещо в замяна, става известна след смъртта на Христос. Втората и част обаче не е на Христос според мен, че някога, някъде направеното добро ще ти се върне. Поне не помня да го пише някъде в Новия завет това, но пък може и да греша. За Даяна имам големи резерви, понеже тя стана медийна звезда, после се увлече в тази си роля, и беше наказана от кралските служби. Както се казва: беше и дадено, а после отнето. 😊
-
Jackie151 (Антоанета Иванова), надявам се доброто от лекаря да е наистина добро, което да промени живота ти в добра посока! Съжалявам, ако е било ирония и не съм я схванала...
Иначе, мисля, че всеки от нас има поне по един/една такъв/ва познат/а, на които сме правили услуги, а те са ни прецакали. Нищо ново. Да са живи и здрави, те си знаят защо го правят, а ние продължаваме напред. 🙂 -
Към Моргиана - днес, току що лекар - непознат ми направи такова добро, че то ще промени живота ми изцяло. А една позната на която съм правила доста услуги ме прецака.
Уточнявам - даже и не съм си мечтала за това сутринта. Всъщност лекаря дори не си спази записамия час, ама - изненада! -
iren5 (Ирен), съгласна съм, че си е за есе темата, и ако не ме домързи - ще го напиша. 🙂 Обаче, струва ми се, че навлизаме във водите на непоисканото добро, което си е направо отделна тема. Много хора не обичат да бъдат съжалявани, затова могат да отвърнат с "неблагодарност" на помощта, която не са искали. Мисля даже, че тук помагащият постъпва леко егоистично, вярвайки, че с помощта си постъпва благородно и ще направи деня на някой "нещастник" по-добър. А, всъщност, по този начин се издига сам в собствените си очи. Знам, че това мое изказване навярно ви скандализира, но мисля, че няма да е зле, ако помагащият насила, се постави и на мястото на другата страна. Както казах, обаче, това е тема за непоисканото добро, а не нея имах предвид в поста си.
По въпроса с очакванията - разбира се, че е възможно да нямаш очаквания за връщане на доброто, независимо от кого. Нито пък е толкова трудно това. Просто е нужно да се отърсим от "морала", който е превърнал всичко в разменна монета. -
И с двете съм съгласна, Пепи и Ирен! Разбира се, че трябва да има такт–поне едно “Благодаря”, което обаче не е връщане на добро, а благодарност за направеното и влиза в моралните ценности, а не е вид търгуване. Ако бабата ме напсува, ще ме развесели и ще пробвам с друга баба 😁
Неблагодарността не е причина човек да спре да съчувства и обича по-слабия, по-възрастния и по-болния от него самия.
Аз не бих искала да съм на мястото на хората, на които помагам или съм помагала и последното нещо, което очаквам е да ми го върнат. Едно болно дете… какво има да ти връща. -
"Връщането" има много "лица". Много е трудно, да не кажа невъзможно човек нищо да не очаква.Очакванията ни се формират на база някакъв опит, емоционална и социална зрялост и способността да се ориентираме в поведението, очакванията и потребностите на околните и с това да формираме по-гъвкави или адекватни очаквания. Но нищо да не очакваш? Не става въпрос за "търговия". Да кажем Дени подава ръка на баба да слезне от трамвая. Дени нищо не очаква. Да кажем, че същата тази баба, след като е слязла от трамвая, удря Дени с бастуна си и я псува. Каква е реакцията на Дени? Това не го очаквах! Значи е очаквала друго, нали? Нищо особенно - усмивка, едно благодаря. Очаквала е с помощта да направи деня на някого малко по-добър. Нищо не очакваш, пък си разочарован? Много изписах, а само исках да споделя,това, че ми се струва мисия невъзможна това с нулевите очаквания, което пък не означава, че го правиш за да получиш нещо Казвам ви, че е за есе темата
-
Dendu89 (Деница Гарелова) - конкретно не, но принципът е да постъпваш с другите така, както искаш и те да постъпват с теб.
-
Пепи, права си, но основата не е във връщането. Ако видя една баба, че не може да слезе от трамвая и ѝ подам ръка, ако дам сума за болно дете, чувството, което е водещо е съжаление и обич към другия. Не помня някога да съм си помислила за връщане…
-
Важен е крайният резултат. И е нормално да очакваш на доброто да ти се върне добро. Всеки човек се радва на хубавото и доброто. Споделянето под каквато и да е форма, стига да има положителни резултати.
Както и няма лошо да се похвалиш, ако си подпомогнал кауза и дал нещо безвъзмездно, защото добрият пример увлича и стимулира, особено в днешно време, когато гласността е въпрос на един клик -
На мен ми хареса мисълта, точно такава, каквато е. Разбирам го, че когато спреш да търгуваш с доброто, само тогава то ще се върне при теб. Докато за теб е разменна монета, никога няма да ти се върне. Човек среща доброто и любовта, когато не ги търси и не ги разменя. Тогава са искрени и истински.
-
"Постъпвай както смяташ за правилно, пък да става каквото ще!"
Мазако - и двата! Ако единият си ги получава по презумпция, а другият трябва да си заработва джобните? Нещо ми се върти в главата за някакъв стар български филм,в който деца вършеха какво ли не, за да могат после да помагат на старите хора и получават наградки.
благодаря за "усмихнатата" насока, която даде! -
Jackie151 (Антоанета Иванова), всъщност в тази мисъл - (" Да правиш добро, без да очакваш награда, е възможно един ден някой да направи същото за теб.", макар и леко коригирана, отново се таи надеждата за "награда " за извършеното от човека добро. Т.е. втората част на мисълта с очакваната възможност някой да извърши същото добро и за теб, напълно отрича първата част - "да правиш добро без да очакваш награда ". 🙂 Какъвто и да е бил превода, зад тази мисъл прозира фалш. 🙂
iren5 (Ирен), Mazaco (Емил Боянов), благодаря ви! -
На мен тази мисъл ми наподобява на категоричния императив на Имануел Кант. Според него моралът (доброто) не е самият акт, а целта зад него. Ако преследваме някаква лична, користна цел, вършейки добро дело, тогава нашите действия са продиктувани от хипотетичен императив. Ако вършим добро, само защото мислим, че така е редно, тогава нашите действия са продиктувани от категоричен императив.
Например:
Ученикът Иван помага на възрастна жена да пресича улицата, защото смята, че това е негов човешки дълг;
Ученикът Петър помага на възрастна жена да пресича улицата, защото после ще се похвали на родителите си и те ще му дадат повече джобни за училище.
И двамата вършат добро дело, но кой от тях е по-морален? -
https://www.citat.bg/10554
https://www.facebook.com/484328011638531/posts/599964866741511/ - ето места където може да се прочете тази "мисъл"
А дали Даяна го изрекла, или не е? Дали е казала нещо малко по-различно, пък друг го е превел нескопосано или пък просто е променена мисълта, като в игра на развален телефон? Всъщност има ли значение? Morgiana е решила да сподели мнението си за мисълта. Не е задължително нито да спорим с нея, нито да се съгласяваме. За голяма изненада на някои, дори не е задължително да кажем какво ние мислим за тази "мисъл" - това последното е шега, но всъщност е вярно. Но щом предизвиква дискусии си мисля, че дори си струва да бъде тема за есета. Направо си е за предизвикателство работата -
Patrizzia (Надежда Ангелова), респект!
-
Това е измислена от някого мисъл, която като цяло е неправилна. Думата "сигурен" начин е алогична. Кой може да бъде сигурен на 100% в каквото и да било? Ако се подмени тя с нещо смислено ще стане -
"Да правиш добро, без да очакваш награда, е възможно един ден някой да направи същото за теб."
Така поднесена е истина.
Оказва се, че това сигурен начин внася смут, а сигурно - просто нищо не е. И какво - да градим мъдрувания за една невярна фраза? -
Jackie151 (Антоанета Иванова), така написани, разсъжденията ми няма как да минат за есе. А есе по темата нямам желание да пиша, след като вече с две изречения съм изразила мнението си. Не знаех, че собствените ти мисли, написани и споделени, не могат да минат за авторски пост.
-
След малко ще видиш моята гледна точка по въпроса. Едно те моля - не пиши Бог с малка буква!
-
Това няма нищо общо с авторски пост.
Напишаи есе, в което да дадеш гласност на разсъжденията си. -
Jackie151 (Антоанета Иванова), възможно е и да не е казана от нея, затова казвам "независимо дали е на принцеса Даяна или на някой друг ". Просто направих свой коментар върху тази мисъл.
-
mislitel (Георги Каменов), ЛюсиАтанасова (Людмила Атанасова), прави сте. Благодаря!
-
Такава мисъл не е казана от Даяна. Не знам от какъв източник е избрана?
-
Jackie151 (Антоанета Иванова), дискусии и напрежение биха могли да възникнат след всяко едно авторско произведение. Зависи от хората, които ще се включат с коментари. Това означава ли да спрем с публикациите?
-
На тази земя нищо сигурно няма! А доброто и злото и те са относителни. 😊
-
Ухили ме яко - като гледам как хората се "прескачат" да правят добро бих казал... че относно "Просто има някакъв изконен страх, изглежда, че "всичко се връща ", та щом нещо ще ни се връща, нека поне е добро." им е да не споменавам през коя анатомична част в зависимост от пола 🤣🙃🤣
Усмивка и чуден летен ден да имаш 😊 -
Съжалявам, но това не е произведение, което може да се квалифицира като авторско. Написах го в търсачката на Гугъл и резултат нямаше. Което не го прави истинно. Разсъжденията след тази мисъл целят да се повдигне дискусия, която ще всее напрежение сред авторите. Имаше вече такива постове, в които се "изпокарахме", сега е утихнало от такива изяви, защо да се възобновяват?
-
mislitel (Георги Каменов), тази мисъл вярно че е елементарна, но съм я сложила само за илюстрация, защото доста хора разсъждават точно по този начин, независимо дали са чели или не какво е казала някаква "принцеса". Просто има някакъв изконен страх, изглежда, че "всичко се връща ", та щом нещо ще ни се връща, нека поне е добро. Абе сметчици някакви...
palenka (П.Антонова), благодаря! -
Допада ми разсъждението ти. И Гош е прав: медиите ни заливат със сентенции на известни личности.
-
Ако четем буквално, си права, няма спор.
Но мисля, че чак толкова буквализъм е излишен ..
Иначе и зло да правиш, на случаен принцип пак някой някъде ще ти направи добро - друга гледна точка.
Иначе самата мисъл, без значение автора, е елементарна, но именно заради автора, е останала, като цитат.
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
