На първи поглед това е нещо, толкова лесно, толкова елементарно за правене, протягаш двете си ръце и чрез докосване обгръщаш човека отсреща. Но какво се крие в това "гушкане", за което всички говорят? Защита? Привързаност? Интерес? Съжаление? Успокоение? Любов? Или може би просто малък интимен момент, показващ, че за част от секундата се чувстваш значим. Но идва голямото НО или чакай защо е необходимо само, когато си значим да бъдеш прегръщан/а или само,защото трябва да го правиш по задължения и да се случва. Нека се замислим какво се случва, когато имаш всичко, от което се нуждаеш, но ти липсва едно. И това единствено нещо да е именно това "гушване". В тези моменти човек не се замисля защо , кога, как, просто има необходимостта от тези няколко секунди, показващи някакво докосване с друг човек. Но защо ли трябва да прегръщаме, нали има и други неща, които показват, че си значим? Или просто се чувстваме достатъчно големи и тези моменти да ги наричаме просто каприз, който правят "кифлите ...