На първи поглед това е нещо, толкова лесно, толкова елементарно за правене, протягаш двете си ръце и чрез докосване обгръщаш човека отсреща. Но какво се крие в това "гушкане", за което всички говорят? Защита? Привързаност? Интерес? Съжаление? Успокоение? Любов? Или може би просто малък интимен момент, показващ, че за част от секундата се чувстваш значим. Но идва голямото НО или чакай защо е необходимо само, когато си значим да бъдеш прегръщан/а или само,защото трябва да го правиш по задължения и да се случва. Нека се замислим какво се случва, когато имаш всичко, от което се нуждаеш, но ти липсва едно. И това единствено нещо да е именно това "гушване". В тези моменти човек не се замисля защо , кога, как, просто има необходимостта от тези няколко секунди, показващи някакво докосване с друг човек. Но защо ли трябва да прегръщаме, нали има и други неща, които показват, че си значим? Или просто се чувстваме достатъчно големи и тези моменти да ги наричаме просто каприз, който правят "кифлите" всеки път щом се видят или двойките търсещи единствено да се показват, колко много са влюбени и задължително трябва да стоят прилепнали 10-15 минути.  Като забравим и минава, край няма да искам пак гушкане. Могат да минат дни, месеци, години, но то пак ще дойде. Вътрешно организмът пак ще си го потърси. Понякога работата и учението биват помощници в тези моменти, друг път просто човек започва да прави неща, които никога не прави, само за да спре да мисли за тази малка подробност, защото още от раждането си, първото нещо, което майката прави с детето си е веднага да го поеме в ръцете си и да му покаже обичта си, закрилата си. Колкото повече семейството прегръща своето дете, толкова повече то се чувства оценено, обичано и се научава да обича и да изпитва уважение към тях. После с възрастта прегръдките започват да оредяват и да се случват повече по поводи и празници. Намирайки приятели, дори по навик човек започва да прегръща и тях, по навик, принуда, уважение или не знаейки защо чувството да прегръщаш и да усетиш необходимостта от това действие се появява. А една влюбена двойка, която не е успяла да се види през дадения ден, нуждата от прегръдка е още по-силна, че дори най-страстната целувка остава на заден план пред такова усещане. Когато човек обича истински, той не казва искам да те прегърна, той го прави. Запечатвайки телата си, хората показват много, понякога показват всичко. Да, живее се и без това действие, но какво се случва с хората тогава? Стават по-съмнително, по-коравосърдечни, отдръпнати, започват да се ядосват по-лесно, други стават прекалено драматични и ги избива на емоции - смях, рев. При трети безличието надделява и се превръщат в егоисти, недопускащи никого до себе си. За какво са ми тези прегръдки? Да не съм бебе? Какво правите бе хора, толкова сте смешни? Това са въпроси, задаващи именно такива хора, неполучаващи нужното внимание, дори една прегръдка. Не си причинявайте това, да оставате без този кратък, но приятен момент. Подарявайте прегръдки, когато има кого да обичате, защото има много хора, които нямат дори котка или куче. Приемайте прегръдки, когато искат да ви дадат, без значение - семейство, любим човек, приятели или някой познат, който не сте виждали от години. За да ви протегне ръце, той също се нуждае от вашата близост. Та какво е това да се гушкаш? Това е като храната, не знаеш защо го правиш, но знаеш, че искаш да ядеш, защото си гладен/гладна, знаеш, че когато хапнеш, ти си щастлив и удовлетворен от това и секундите след това идват като доза радост. Та така е и с гушкането, просто ти доставя радост, която ти е нужна.