Затвори очи. Само за миг. Забрави всичко материално, що се лута из мислите ти.  Усети топлината на мекото легло. Отпусни се, нека болката отлети от тялото ти...
Не, не отваряй, не отваряй очи, не отлитай навън, там е опасно, не! Остани, остани тук. Тук е топло, а навън - студено! Бъди до мен в мрака, моля те! Питаш ме, коя съм аз, аз съм тайнственият глас в душата ти .Сега затвори отново очи, усещаш ли как се издигаш? Издигаш се над себе си... Бавно възнасяш се над града и докосваш вечността. Красиво, нали? Сега си като мен... О, ти имаш крила, прекрасни са! Ти вече никога няма да усетиш болка, сега ти си ангел. Прекрасно е, нали?