Емил беше уплашен. Той беше ужасèн. Не разбираше какво се случва с нея. Не разбираше какво я кара да се държи така. Не разбираше какво предизвиква бликащите ù емоции, в които долавяше безпогрешно и смеха, и сълзите, и отчаянието, и депресията. Долавяше ги, а не знаеше откъде идеха, кое в него, в държанието му ги пораждаше. Нейните изблици го стъписваха и спираха желанието му да... Всъщност, какво искаше той? Защо започна всичко това? Защото беше забавно? Да, отначало беше забавно, имаше закачка, после закачката премина в лек флирт, после... После стана ясно, че не е толкова лек, но всичко беше взаимно и толкова хубаво. Тя беше весела, игрива, закачлива. Имаше навик да контрира всяка негова реплика и това му доставяше някакво екзалтиращо удоволствие. Винаги точно на място, право в целта! Бодваше го като със стрелички с тези нейни отговори или контра-въпроси, лекичко усмихната, наклонила глава встрани. Обикновено подпираше главата си с ръце и той не преставаше да я наблюдава, докато в ед ...