Да я запалиш от към филтъра
Мила Катеринке,
Не един, три пъти прочетох мейла ти!
Смях се, разбира се! Представих си те как те болят ръцете да говориш гръцки, хе хе!
Но така е в началото в чужбина, мила! Ти да не мислиш, че аз като тръгнах за насам преди 11 години, съм знаела нещо? Пък и само аз ли? Обещала съм си един ден да една и да напиша книга за трагикомичните ситуации, в които сме изпадали и от които само смехът ни е измъквал!
Ето ти няколко от моя „архив“, да се посмееш и ти.
Първата ми година тук, в Испания.Седя си една неделя в зимната градина на гара Аточа и скоро до мен сяда един дядо с едни сини очи и издокаран и парфюмиран като циганин на братовата си сватба. Започва той да ми говори нещо, аз се опитвам да пробутам клишетата, назубрени от българско-испанския разговорник и да обясня, че съм от скоро тук и не говоря добре езика. Да, ама-не! Колкото по се оплитам в обяснения, толкова по-приказлив става дядото. Накрая аз скривам учтивата усмивка и казвам на чист испански, койт ...