Тази нощ сънувах, че пия дайкири на границата между двата океана. Трябва да е било някъде около нос Хорн, макар пейзажът да беше по-скоро тропически. Не ми се вярва да съм сънувала Панамския канал - твърде скучно би било...
Харесваш гласа ми нали? Виждам как те опива. Няма начин. Бях още дете, когато осъзнах, че е едно от малкото оръжия, с които разполагам. Но за сметка на това - доста мощно. Използвам си го, да ти призная, съвсем целенасочено. Даже допълнително го шлифовах, за да ме слуша. Не ме питай имам ли скрупули - нямам. С него мога да разтопя алпийски глетчер, а след това да нарежа гранита отдолу на филийки. Детска игра. Но мога да накарам и някоя гризли да зареже лова на сьомга, за да мърка доволно в краката ми. Доброволно, разбира се. За теб съм избрала онзи свой глас, който има вкус на старо вино с тежки танини - горчиво, тръпчиво, с лек дъх на лавандула и може би малко дива череша. Вино, което повече прилича на кръв. Усещаш го на върха на езика си - виждам го - стоиш опияне ...