Дайте да се разберем - Продължение 6 – Ох, боли!
Днеска има среща с Жоро. Утре си заминаваме, а все не можехме да се засечем. Жоро си беше пуснал отпуска само, за да се видим. Не бяхме се виждали от 20 години, а и не бяхме поддържали някаква постоянна връзка по скайп, само поздравления за Коледа и за рождените дни и много рядко по някой по-дълъг разговор. Жоро беше най-добрия ми приятел от ученическите години. После животът ни раздели. Аз учих във Варна, той в София, казарма туй-онуй. Той остана за известно време в София. После се разведе и се прибра. Аз заминах за Щатите и така. С Жоро винаги сме се разбирали от една дума. Още от ученици бяхме така, но и после когато и да сме си говорили просто си вземахме думите от устата. Единият каже нещо – другия довършва. И винаги ни е забавно. Дори когато сме си говорили за някакви проблеми, накрая пак го обръщаме на майтап.
Срещата ни беше в 9 сутринта в едно кафе в центъра. Аз понеже обичам да съм точен, пък графиците са ме научили на това, в ...