Както винаги в сянка.
Далеч от меките слънчеви лъчи, сякаш благославяйки всяко скапано нещо, до което успеят да докопат шибаните си непрокопсани ръчички.
Далеч от веселбата, глъчката, пиянското забвения (oh wait пиянско забвение? not that far)
Далеч от чувства и емоции, разум и логика.
В Сянка... Далеч...
Далеч от живота. Живота, както го разбираш ти и само ти. Той и само той. Тя и само тя.
Далеч от разбиране, утеха...
Далеч за добро или зло...