27.10.2010 г., 13:29 ч.
Далечните тъмни полета (3)
4 мин за четене
Глава трета
Нощната гора не беше тиха – разни насекоми скрибуцаха из храстите, високо в короните на дърветата току изпищяваше нощна птица; жаби се надвикваха в нестроен хор някъде наблизо. Вятърът свиреше между клоните на дърветата – ту тихо като флейта, ту високо и пронизително, като писък на жена. Понякога изпращяваше клонче или някаква дребно създание надаваше предсмъртен стон. През деня тези звуци придаваха очарование на гората – поне за туристите. Ала нощем същите тези шумове придаваха зловеща атмосфера. Привикналите с удобствата на големия град хора припарваха до нощните гори само в кошмарите си.
Къщичката, в която живееше лудият, сякаш се държеше на магия. Дървенията започваше да гние, прозорците – изпочупени и покрити с дъски и картон. Покривът бе хлътнал и понякога течеше.
Лудият не забелязваше това... или може би го забелязваше, но това не му правеше впечатление. В крайна сметка кой може да каже какво се върти в главата на човек, обявен от обществото за „психически заболял су ...
Нощната гора не беше тиха – разни насекоми скрибуцаха из храстите, високо в короните на дърветата току изпищяваше нощна птица; жаби се надвикваха в нестроен хор някъде наблизо. Вятърът свиреше между клоните на дърветата – ту тихо като флейта, ту високо и пронизително, като писък на жена. Понякога изпращяваше клонче или някаква дребно създание надаваше предсмъртен стон. През деня тези звуци придаваха очарование на гората – поне за туристите. Ала нощем същите тези шумове придаваха зловеща атмосфера. Привикналите с удобствата на големия град хора припарваха до нощните гори само в кошмарите си.
Къщичката, в която живееше лудият, сякаш се държеше на магия. Дървенията започваше да гние, прозорците – изпочупени и покрити с дъски и картон. Покривът бе хлътнал и понякога течеше.
Лудият не забелязваше това... или може би го забелязваше, но това не му правеше впечатление. В крайна сметка кой може да каже какво се върти в главата на човек, обявен от обществото за „психически заболял су ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Владимир Ангелов Всички права запазени
Предложения
-
-
Здравей, пиша ти от Ада. Първи ден ми е. Дяволът ми каза, че в Рая ще изгубя спомените си, а не иска...
-
20. Последният клас Ново училище, нов клас. Няма я Недка, няма ги Дългия и Лобач. Не мога да отида п...
-
Една група държави, обединени под кодовото име - Запад, са на път да се провалят. Най-лошото е, че р...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
