Дали наистина всичко беше сън...
Стоях в стаята си, отново в хаоса, който оставих предната вечер, гледах стената... Опитвах се да различа фигурите, оставени от мазилката - дървета, птици, цветя... Гледах, но не виждах нищо - просто бяло! В един миг, докато си мислех изведнъж сякаш пропаднах, падах и всичко се променяше -леглото се превърна в мека зелена трева, столът в безформен храст, шкафът в малко дърво, всичко около мен беше зелено, живо и някак неестествено, дори плашещо. Слънцето едва, едва се прокрадваше през листата и хвърляше... Зелени лъчи.
Започнах да тичам и в един момент пред мен се издигна отново бялата стена, този път много по-голяма, по-релефна, вече виждах фигурите, различавах всяка една подробност. Всичко беше в тази стена! Виждах в нея началото, виждах смисъла, но не го разбирах, хората, животът, виждах всичко и то бе реално и отново някак плашещо. Духаше вятър, но листата не се поклащаха, вятърът беше в мен, беше в душата ми, обръщаше всичко вътре в мен, представите ми за света, всичко, което бях изградила в главата си се разруши за миг,само при поглед към тази стена. Всички чувства бяха заместени от нещо ново, нещо, което ме разкъсваше, объркваше и връщаше все по-различна. Отново пропаднах, но този път сякаш нещо ме привличаше, дърпаше ме, озовах се в стената, аз бях бяла, бях релефна, докоснах се, но не усетих нищо, започнах да вървя, виждах гледки, за които едва ли някои е знаел, че съществуват, животни, същества, планети. Тогава се замислих: ,,Защо, защо аз? С какво съм по-специална, не съм искала да виждам това, сега защо да живея като знам за какво е даден животът, защо да вярвам в нещо като знам, че няма смисъл, защо?!''.
Къде бях попаднала - това реално ли беше, аз бях бяла, разглеждах живота и тогава отново пропаднах. Този път видях себе си в леглото, сякаш се гледах отгоре, вече нямаше зеленина и тогава... се събудих!
Сърцето ми туптеше толкова силно, станах и тогава видях частиците от мазилката, падащи от пижамата ми.
Дали наистина всичко беше сън...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Павлова Всички права запазени
! Аз съм Леа(колежка съм на Стефан)... Като коментар за теб,мога само да кажа: Искам да те познавам! Ти си творец в душата си, което говори за съзидателна личност....
